ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Трудно може да се предаде съдържанието на книга като Изповеди. Това се диктува от факта, че в нея Великия Отец засяга много теми, и развива много идеи.
В нея той описва сложния път на грешника към Бог и промяната, която Той може да извърши. Своя живот в греха като свидетелство за това как Бог предпазва грешника от крайни залитания, които могат да го доведат до окончателна разруха и смърт.
В цялата книга води диалог с Бога: от една страна Августин му говори от друга Бог, чрез цитатите от Св. Писание, и чрез невидимото за човешкото око, но осезаемо Божие действие върху неговия живот.
Описва Божиите атрибути; Божието царство; Божието простително сърце; гледа на Писанията като на върховен авторитет за вяра и познаване на Бога.
Преминал през най-престижно образование за времето си, преподавател по граматика и реторика, запознат с древните философи и с учението на манихеите, Августин не е удовлетворен, и неговия търсещ дух продължава своя полет докато не се изпълни една от неговите най-популярни фрази и мото на настоящата работа: …неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой.
Обръщението му става с помощта на посветени християни в лицето на майка му Моника и св. Амброзии и др. Обстоятелствата също съдействат за това.
Със своето ярко свидетелство Аврелий Августин се нарежда в дългата редица след Мойсей и апостол Павел, за да бъде и той едно от ярките доказателства, че високо образованите и притежаващи мъдростта на този свят хора могат да бъдат пленени от Христос.
Назад | Съдържание | Напред