Начало > Креда, разработки, басни > Разработки > Изповедите на Августин

КНИГА ДЕВЕТА

Отправя славословие към Бога и го прославя с радостта на новороден от Духа младенец, затова че го е възродил и му е дал желание за Себе си, а е премахнал желанието му към долните страсти и любовта към света, и го е освободил от тях. Това е позива на неговото сърце: Ти, по-драг от всяко удоволствие - но не удоволствие за плътта и за кръвта, Ти, по-светъл от всяка светлина - но по-скритен от всяка скритност, Ти, по-вишен от всеки сан - но не и за възвишените в самите себе си. Описва първите промени в себе си след обръщението: промяна на речника си от говорене на самохвални думи, които издигат мисленето на този свят, към думи, които изразяват Божиите мисли; решава да напусне престижната си обществена работа. Бог подрежда така обстоятелствата, че Августин си намира и друго извинение, по-приемливо за обществото извинение - заболяване на белия дроб, което сериозно препятства неговото реторско майсторство. Първите реакции от страна на своите невярващи приятели Велекунд и Небрадий са на лице. Августиновото посвещение на вярата съдейства по-късно и за тяхното обръщение. Изказва една увереност, че Небрадий е в Авраамовото лоно - Лк. 16:2212, и че това място е най-подходящо за неговата праведна душа; и Алипий - другия негов приятел се обръща. Смяната на работата налага и преместването му в друг град - Касизиак. Възхищава се от псалмите на Давид13, като ги нарича: песни на вярата, звукове на благочестие, които отмахват надменния дух. Отдава голямо значение на тайнствата в църквата. В първата си ревност, той иска да разкаже на всички за своя Бог, с цел и те да го намерят. Изпитва силата на молитвата и Божието действие за изцерение. Когато веднъж имал силни болки в зъбите, казва на братята и сестрите в църквата да се помолят за него, след която молитва болките му изчезват - събитие, което той характеризира като чудо. Иска съвет от св. Амброзий от къде да започне да чете Св. Писание. Той му препоръчва пророк Исая14, защото както Августин по-късно разбира, той най-ясно от всички пророци предвещава евангелието и призоваването на езичниците. За пръв път говори за своя син Адеодат и го нарича "рожба на плътския ми грях". Също го описва като буден и надарен младеж. Заедно с него и със своя приятел Алипий, Августин приема светото кръщение. Описва една църковна практика да се пеят химни: "пеене за утешение"15, с които вярващите да се утешават и насърчават по време на гонение. Това явление свързва с едно гонение повдигнато от Юстина - майката на Валентиниян против Амброзий и християните в Медиолан, подмамена от арианската ерес. По това време става едно свръх-естествено изцерение на един сляп по рождение човек, което чудо умилостивява Юстина. Допирайки се до костите на двама мъртви светии - Протазий и Гервазий16, той проглежда. Заедно с Еводий и други обсъждат своето служение в Африка. Почива майка му - Моника. Имало е и роби в християнските домове17. Отново споменава за обичая да се пие вино18 - порок, който владял майка му преди да повярва. Продължава с описание на нейния живот; за взаимоотношенията и със съпруга и Патриций (Августиновия баща); за брачния договор; за статута на мъжа и жената в семейството. Говори за вечността и за вечния живот; за възкресението19; за обичая на погребване в Ранната църква20, и молитвата за умрелите21. Следните стихове от Амброзий успокояват мъката му по смъртта на майка му: Ти, Боже Всесъздателю и на небето властнико, Ти даваш денем драг светлик, а нощем - сън благословен, във тялото да върне той пак сила за полезен труд, дух морен за да облекчи, дух скръбен за да утеши.

Назад | Съдържание | Напред