КНИГА ДЕСЕТА
Изказва увереност, че Бог вижда всичко; в сърцето на човека нищо не може да се укрие; целта на неговите изповеди е двупосочна: Искам да постъпя по истината в сърцето си - пред Тебе чрез моята изповед, а чрез писмената си пред свидетели мнозина22. Още за Августиновата изповед - нейната същност и пр. След следващата прекрасна молитва: Невръстен съм, но вечно жив е Отецът мой и добър е към мен пазителят мой: понеже един и същ е Този, Който ме е родил, и Този, Който ме пази: и Ти сам си всички мой блага, Ти всемогъщи, Който си с мен още преди аз да съм с Тебе23, изказва увереност, че въпреки човешката ограниченост Бог е познаваем и Августин знае неща за него24. Също така той признава, че по същия начин име неща за себе си (човека), които знае и други, които не знае. Вярва в естественото откровение - Рим. 1:20, и че то говори за Него, така че хората остават без извинение. Всички Божии дела предизвикват дълбоко чувство на любов у него. Описва петте сетива на човека като средство за възприемане на околната среда; отдава много важно място в този процес на паметта, която съхранява тези впечатления и ги държи на разположение на човека.25 Класифицира човешките емоции като душевни вълнения и изброява някои от тях: страст, страх, радост, тъга и др. Твърди, че Бог е надарил човека с ум и разум и гледа на него с по-друго око отколкото на животните. Човекът за Бог е по-висшо същество. Бог е източника на духовния и физическия живот на човека.26 Той обитава в представата на човека, не че това го прави да съществува, но знанията (представата за Бога), делата които е извършил създават един образ на Бога, който има въздействие върху живота и вярата. За Августин, "най-добрия слуга на Бога е оня, който се стреми не толкова да чуе от Него това, което иска, но по-скоро онзи, който се стреми да иска, това което е чул от Бога".27 Човешкият живот е изпитание, което Бог ни е дал не да обичаме, но да търпим. Господ ни заповядва да живеем свят живот и да се въздържаме от похотта, тщеславието и гордостта - 1Йн. 2:16.28 Апелира към здравословен начин на живот, лишен от преяждане и пиянство, смирен с пост, за да се узапти плътта и греха и да се овладеят долните страсти.29 Още за яденето и неяденето - примери от писанията на Павел, израилтяните в пустинята, от живота на Давид, Йоан Кръстител, Исус Христос и др.30 Отдава голямо място на църковното песнопение в литургиката, като мощно средство, което приближава вярващите към Бога и подбужда в него религиозни чувства.31 Още за сетивата; за окултното; за искане знакове и поличби от Бога; за свръх-естественото.32 Продължава да говори за изкушенията; за гордостта и за смирението пред Бога.33 Посочва Исус Христос като посредник между Бога и човеците, който е съвършения пример за подръжание.34 Ние се спасяваме чрез вяра в неговите страдания. Подчертава неговото равенство с Отец и неговата Божествена същност. Цитира Фил. 2:6-8: Христос свещеник и жертва.
Назад | Съдържание | Напред