![]() КНИГА ПЪРВАОтразява естествения стремеж на човека към Бога. В самото начало на тази книга е и знаменитата му фраза, която е и мото на настоящия реферат: …неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой. Изтъква Божията необятност, могъщество, вечност, всеприсъствие, поглежда на Него, като на източника на всичко съществуващо и стоящ по-високо от него.. На фона, на които атрибути ярко се откроява човешката незначителност. Изрича възхвала и преклонение пред неговото величие и делата на Неговите ръце, и в същото време признава човешката неспособност адекватно да откликне на него. Вижда уникалността на човека, като съвършено Божие творение отразен в кръга на живота му. Забелязва, че греховността е реалност в човека още от най-ранното му детство. Описва сложните взаимоотношения между родители и деца. Ранното му възпитание първите му срещи с Бога под въздействието на благочестивата му майка. Пороците на обществото се считат за добродетел и детето, което ги възприема се счита за многообещаващо. Августин се разкайва пред Бога за всички грехове, които е извършил в младенчеството си и за всички пороци и наслаждения, в които се е удоволствал. Затова, че е търсел в тях смисъл, а не в Бога и във вършене на Неговата воля. Назад | Съдържание | Напред
|