КНИГА ТРЕТА
Неговите похождения в Картаген – блудодеянията му. Увлечение и анализ на театъра. За истинската любов, състраданието и страданието. Осъзнава голямото влияние на приятелите върху личността, нарича своите приятели “луди глави”. След прочитането на “Хортензии” на Цицерон, вместо знание по реторика, тя го подтиква да мисли за духовните неща, за Бог. Той оценява Христовата личност, като достойна да застане над всяка философия и философска школа, като превъзхождаща ги, виждайки в него въплъщение на цялата мъдрост и знание. Това го стимулира да се запознае със Св. Писания. По-късно открива, че трябва да имаш някаква духовна зрялост за да ги разбираш, че с израстването във вярата, израства и способността ти да ги разбираш. В тях той съзира истината, за разликата от древните философи. На 18 години се сблъсква с основни въпроси за Бога: неговата същност, природа и пр. за злото, за святостта, за Божия образ в човека и др. Универсалността и общовалидността на Божия закон независимо от страна, култура, етнос и др. Осъжда човешкия опит и преценка на добро и зло, който се поставя над Божия стандарт. Първи допири с Манихейството. Споменава отново за молитвите на майка му, която се е молела усърдно за него да се обърне в Божия път. Един ден /девет години преди да повярва/ тя сънува сън, в който ангел от Господа я уверява, че Августин ще повярва. През цялата тази глава, както и в предходните той се кае горчиво и изповядва пред Господа, като му благодари и възхвалява за милостта Му, която е показал към грешник като него, също в целия този процес той постоянно цитира стихове от Стария и Новия завет.
Назад | Съдържание | Напред