![]() КНИГА ОСМАВ началото на главата отправя молитва към Бога да му помогне да не забравя неговите милости; да му даде благодарно сърце, и да бъде винаги изпълнено с любов към Него. Говори за онова минало време, когато е разбирал Божия път и вярвал в Бога, вътрешната мърсота на ума и сърцето му пречил да се отдаде изцяло на вярата. Августин много често в главите до тук говори за миналото си от гледна точка на настоящето, за времето, когато е бил далеч от Бога от настоящето, когато вече е с него. Във времето на незнанието си, той търси напътствие и от друг благочестив християнин - Симплициан (духовния баща на Амброзий), който се славел, че вървял в пътя на правдата от младостта си. Отбелязва, че най-големия проблем (пречка) са били жените. Споменава за наставленията на Павел за брака и безбрачието, за поучението на Христос по въпроса - Мт. 19:12. Когато Августин споменава на Симплициан, че е чел произведенията на Платон, той одобрява тези книги: А когато споменах, че съм чел платонически книги, преведени от римския ретор Викторин, който както бях чул, бил погребан като християнин, Симплициан, ме поздрави, че на съм попаднал на други философски писания, пълни с измами и лъжи "според стихиите световни - Кол. 2:8.7 Въпросният Викторин, се кланял на идолите и участвал в гнусни тайнства, но се обърнал към Христос чрез Божията благодат и поради Св. Писание, което прилежно изследвал. Той изповядал Божието име публично, от следния цитат разбираме повече за тази практика в Ранната църква: А когато настъпил най-сетне часът да изповяда вярата си, която желаещите да минат в Твоята благодат изричат обичайно от високо място пред очите на вярващите в Рим с точно определени, наизустени думи...8 Споменава и за обичая на онова време да се пие вино: Любителите на виното обичат да си замезят с нещо соленичко, та соленият вкус да предизвика неприятно парене - и удоволствието се явява именно от уталожването му с питие. Говори за двете природи у себе си (нарича ги две воли), едната която се стреми да угоди на Бога, другата която тегли към пороците и греха. Коментира борбата между двете спомената в Гал. 5:17.9 За Августин греховния закон е силата на навика, който владее и държи в плен душата въпреки нежеланието и заради това, че тя попада по своя воля в него. Разказва за посещението в техния приятелски кръг на Понтициан - знатен сановник в Римския двор, който вижда книга с писанията на ап. Павел, която от своя страна му дава свобода да открие пред тях сърцето си, че е християнин изповедта на Августин, че изучава прилежно Св. Писание10 им дава основа за дълбоки беседи и братско общение. Понтициан му говори за монаха Антоний. Още представя пред тях монашеското учение и живот. Неговите разкази приближават Августин към Бога. Още за вътрешните терзание на неговата душа и колебанията му да поеме пътя на вярата или не. В тази духовна агония той излива своето сърце пред Утешителя. И още за добрата и лошата воля у човека. Спомената за цирка и за театъра, като два центъра на социалната дейност в града, в който живее. Най-накрая гласът на Бога превъзмогва другите гласове в неговото сърце и една вечер в градината на своята къща пред очите на своя приятел Алипий се предава на Христос със сълзи на очи.11 Виждайки това и Алипий предава живота си на Бога. Майката на Августин е радостна и благославя Този, който прави повече от колкото е поискала, а именно чудесното обръщение на своя син - нещо, което тя е желала и очаквала дълги години. Назад | Съдържание | Напред
|