КНИГА СЕДМА
Гледа на Бога като неограничен от творението, съществуващ извън него, но творението съществуващо в него: И така Тебе, живот на живота ми, Те мислех като нещо голямо, което прониква през цялата световна грамада и вън от нея, безгранично по вси посоки, тъй че Те съдържа земята, съдържа те небето, съдържа Те всичко и всичко е ограничено в Тебе, но Ти - никъде4. Словото Божие е необходимо за очистването на душата, без него тя не може да се освободи от робството на греха5. Още аргументи срещу манихейската ерес въз основа на една беседа на Небрадий, твърдейки че Бог е неопетним и непроменим. Бог също е творец, но на този етап Августин все още не може да си даде отговор за съществуването на злото. Бог е добър и самата доброта, той е вложил у човека добро начало, но големия въпрос е защо човека няма желание да върши добро като се има предвид това, и ако същия Бог е създал и Сатана откъде се е появило това зло желание у него. Бог е недосегаем и никой не може да го нарани. Отново се връща към момента, в който се отказва от астрологията, и отново опровергава претенциите на астролозите да предсказват бъдещето основаващ се на свидетелства на други хора. За хороскопите. Единствено в Св. Писание, вижда пълното откровение за Бога и никъде другаде. Казва, че характеристиките на Христос и неговите дела не се описват адекватно в книгите на Платон и на другите философи. Цитира откъси от евангелието според Йоан 1:1-5 - за въплътеното слово в лицето на Исус; 1:7-12, че чрез него човек става дете на Бога, за смирението на Христос - Фил. 2:6-11, и др. Споменава за ереста на Аполинарий, че Бог е материален и отхвърля тази ерес с мотива, че ако Той е материален не е жив, а всички негови дела, които Той е извършил потвърждават, че той не само е жив, но и че е духовно същество изпълнено със сила и мощ6. Също Августин гледа на творението, като на естественото откровение, което говори за Бога
Назад | Съдържание | Напред