7. Оценка
От казаното по-горе, трябва да подчертаем, че ССЦ с членство от 400 млн. Християни, от 330 църкви, деноминации, и общности от 100 страни и територии по света, се явява най-голямото обединение, което представя Световното Икуменическо движение.
Целта и мисията му в своята основа са наистина Библейски и първоначално са обосновани от желанието на Господ Исус Христос, неговите последователи да се обединяват около него като глава на църквата, около общата вяра и великото поръчение: Идете и проповядвайте благовестието на всички народи.
Има обаче опасности, които могат да попречат за следването на първоначалния замисъл. Както често става с големите идеи и организации, те често биват подемани с голям ентусиазъм, обикновено тръгват добре, но в последствие изневеряват на своя идеал. В това отношение и ССЦ не прави изключение. Той също е направил своя завой "наляво", като се е отклонил от правилната концепция за спасението, в духовен смисъл като е възприел крайни либерални позиции, и доктрините на богословието на освобождението, което цели да подобри живота на хората в настоящия живот, а не в бъдещия.
Относно единството на църквите членки, изниква въпроса от какъв тип е то. Според мен това единство трябва да се разбира в духовен смисъл. Най-вече то трябва да се фокусира около Главата - Христос, около този общ доктринален минимум от учения, които са общи за всички Христови църкви, които приемат всички ортодоксални християни, обединени около древните креда - Никейско, Апостолско и др., Библията - като свещената книга на Християнството, учението за Бог като Троица, за Исус Христос, като Изкупител и Спасител и др.
В никакъв случай не можем да очакваме, че такова единство може да се постигне в Литургичната обред на църквите. Това е точката в която поради големите различия, църквите едва ли биха направили компромис.
Тъй като Библията дава функции, а не форми, тя дава абсолюти, а не начините как те да се прилагат в отделната деноминационна традиция, културна и етническа особеност, тук можем да направим изключение, и да позволим на отделните конфесии да прилагат Божиите истини по начина, по който те смятат за най-правилния (относно отслужването на литургията, тайнствата, водното кръщение и др.).
Също така не бих възприел ССЦ като организация желана от Бога, ако тя се стремеше да обедини църквите в една обща църква, това уеднаквяване, както се възприема от някои, би могло да бъде и дело на Нечестивия (обединяване в една обща религия ще бъде стремежа на Антихрист). В това отношение е добре, че Съвета декларира, че няма за цел да организира една "свръх-църква", но просто да бъде изразител на видимото християнско единство пред света, "за да могат невярващите да видят Бога на християните, проявен в живота им, проповедта им в загрижеността им към страдащите, преживявайки на практика Божията любов и състрадание, и да повярват.
Одобрявам стремежа на Съвета да подпомага и насърчава мисията на църквата в света. Но опасността при една такава голяма организация е, че тя може да се полакоми и за политическа власт, и да започне да се стреми да се намесва в политическите дела, и така да изгуби първоначалната си мисия.
Другата опасност е поради голямата си администрация, тя да стане една тромава бюрократична машина, а не жив и действен организъм вдъхновяван и воден от Святия Дух.
Както всяка организация от такъв вид, ССЦ се нуждае от преосмисляне на своята философия, мисия и бъдещи насоки, така че хем да остане верна на своя замисъл, хем да бъде адекватен към променящата се постоянно действителност.
Назад | Съдържание | Напред