5. Синкретизъм в празниците, обичаите и християнството
5.1 Празници на библейски герои
С навлизането на християнството народната вяра се съгласила да приеме празници в чест на различни библейски герои, но в замяна на това поставила условие на тези празници християнството да приеме обредите, обичаите, жертвоприношенията, които тя е установила при празненствата в чест на своите някогашни обожаеми същества и духове8, което и е станало.
Например на деня на Йоан Кръстител, в деня на Св. Петър и в деня на Св. Илия като, че ли се споменават библейските им подвизи и дела, но в действителност те са трима от петимата братя владетели на небето и на земята, от които всеки имал свой дял. На Петър се паднали ключовете от рая. Той има право да го отключва и заключва. В признаване на това право му се принася в жертва червена ябълка наречена “петровка”9. На Илия се паднало да владее над бурята и гръмотевиците. Той се вози на огнена колесница, лети из облаците с нея и със своя камшик кара конете10 и.т.н.
Подобна е и участта на Исус Христос, Дева Мария и много други библейски герои и светци. Цитирания от нас автор забелязва: “Както Исус Христос, така и майка му Мария, а така и другите светци са облечени в митическо облекло и в това облекло народното вярване ги посочвало на народа”11.
5.2 Коледа
Името Коледа идва от древните римски “Календи” - посветени на зимното слънцестоене12. Същината на празника Коледа се изпълва със съзнанието за раждането на новото слънце в древните езически представи13. В народното съзнание този празник има трето значение14.
Винаги пред мен е стоял въпросът: 25 декември, как да се нарича: Коледа или Рождество Христово. Както при мен, така и в ума на народа ни, тези понятия са неясни, затова се считат за еднозначни. От християнска гледна точка на 25 декември се празнува Раждането на Исус Христос, а в народното вярване на този ден се ражда”млада бога”, което според моите проучвания не е Христос, а друга личност. Димитър Маринов отбелязва, че в коледарските песни повтарянето на Коледа е един вид възпяване на денят, в който се е родил “млада бога”, което е някакво свръх-естествено същество15, на което същество се кланяли и принасяли жертви. На Бъдни вечер (вечерта на 24) цялото семейство се събира около масата, която е отрупана с най-различни ястия. Най-възрастният между тях се явява в ролята на жрец16, който ще извърши жертвоприношение17, той произнася нещо като молитва със следния текст: “Ела Боже да вечеряме? Сготвили сме ти много ядене от все що имаме, та ела вечеряй, па ние после ще вечеряме”18. В тези думи прозира анимистичния възглед за омилостивяване на божеството, като му се принасят дарове, най-доброто, което може да му се предложи (дава му се и предимство - то първо да задоволи глада си).
5.3 Други народо-християнски празници
Папа Григорий I, около 601г. препоръчал на мисионерите си между келтите и другите непокръстени племена: “Наместо да се дразнят и оскърбяват езичниците, по-добре… да се поставят жертвоприношенията и молитвите под закрилата на новата вяра, но при условие всичко да се върши в името на неговите духовни задължения и радости”19.
Същата политика имали и разпространителите на християнството по нашите земи. Резултата от това виждаме в празниците свързани с битието на Господ Исус Христос. И в почти всички празнувани от народа ни “християнски” такива.
По същия начин, както били приети празниците на библейските герои (Виж 5.1), били приети и т.нар. господски - на Спасителя празници. Взели името на празника, но внесли в него вярването и ритуала на стария и близък по дата с този празник.
Рождество Христово станало Коледа (Виж 5.2), Обрезание Господне станало Сурваки със своите сурвакари, сурвакания, с кадена вечеря и свинска глава20. Влизането на Исус в Ерусалим станал Връбница, със своите лазарки и лазарски песни21. Възкресение - Велик ден с червени яйца, песни и хора. Възнесение - Спасовден, със своите русалци с росена и спасовски песни22.
Назад | Съдържание | Напред