1. Въведение
Дори и беглото изучаване на българските празници и обичаи е от полза поне по две причини: първо, те отразяват народо-психологията на българина и неговите вярвания, и второ: макар и в еволюирал вид, днес те също имат някакво въздействие върху съвременния българин.
От богословска гледна точка, тяхното познаване е важно като имаме предвид силното влияние на християнството върху българската национална култура и обратно: влиянието на народната вяра върху християнството, което явление е приютено под крилото и насърчавано от православната църква.
Именно това явление, наречено синкретизъм е обект на настоящето есе. От съществено значение е то да се изучи, защото е в основата на масовото християнство у нас, в което границата между вяра в Христос и езическите суеверия почти не съществува. Някои го наричат “езическо християнство” (Виж 4.), други синкретизъм. Независимо как ще го наречем в по-голямата си част то има специфично български оттенък.
В следващите редове ще се спрем на синкретизма абсорбиран само между християнство и българските празници и обичаи. За други влияния нямаме място.
За нас е непосилно да изследваме подробно празниците и обичаите защото нямаме физическа възможност, и от друга страна защото са минали поне 100 години от активното им практикуване. За целта ще се доверим на изследванията на познавачите на народната вяра и празници, предимно в лицето на Димитър Маринов и Михаил Арнаудов.