Начало > Креда, разработки, басни > Разработки > Синкретизмът в българските празници и обичаи

4. Причините за синкретизма

За да обясним навлизането на чужди елементи в народната вяра, трябва да се върнем назад в историята, за да открием причините за това явление.

През вековете българският фолклор и традиция са претърпявали различни влияния от културите на други народи. Те са били повлияни както от съседните народи, така и от Рим и Византия5. Но най-голямо влияние било указано от християнството.

Всички знаем, че християнството е било наложено у нас по насилствен начин. Волю-неволю, за да не изгубят главите си, нашите предци е трябвало да го приемат, което направили само привидно. Те продължили да празнуват старите си празници на датите на християнските, като продължили да влагат стария смисъл който, както казахме, се е диктувал от годишния стопанско-битов календар: “Прастари племенни обичаи и заети по-късно от разни съседни народи въззрения и церемонии се прикрепват в ерата на християнството към най-близките по дата дни на новия календар, без да се държи сметка за друго, освен за някакво отношение към практическите нужди на годишния момент6.

До такава степен християнството навлиза в народната вяра и обратно - народната вяра нахлува в християнството, че се образува нещо средно, което не е нито само християнство, нито само езическа народна вяра. Петър Константинов нарича това явление “християнско езичество”7, като цитира други автори.

Назад | Съдържание | Напред