3. НОВ ЗАВЕТ
3.1 Имена
Имената в Библията са били давани, с цел да опишат характерите на хората или пък да кажат за нещо свързано със живота им. Подобно е и в наше време. Родителите кръщават децата си с имена, които да описват какви биха искали да бъдат техните деца когато пораснат, например: Любомир - да бъде обичан и да бъде мирен, кротък; Роза - да е хубава като роза и.т.н. За разлика от евреите обаче българите нямат обичай да променят имената на хората в зависимост от някакво важно събитие в живота на родителите или пък на самия човек, както това ставало в старозаветно време. Имената на Исус по същия начин говорят за личността и делото на нашия Господ.
3.1.1 Исус Христос
Личното име Исус (VIhsou/)/ е гръцката форма на еврейското име Йешуа и означава Яхве спасява6. От тук идва и най-разпространеното прозвище, с което се именува Бога на християните: Спасител. Така е назован Той още преди да се роди в Мат 1:21 “Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Святия Дух. Тя ще роди син, и ще Му наречеш името Исус (което означава Спасител); защото Той ще спаси людете Си от греховете им”. Стиха ясно обяснява защо Христос се нарича Спасител? Защото Той ще спаси тези, които вярват в Него от греховете им.
Второто име Христос гр. (Cristou), още означава Месия или Помазаник7. Това прозвище виждаме още в Стария Завет, с което се обозначава една личност от рода на Давид, която ще дойде и ще освободи Израел от робство и ще установи Бижието царство, управление и господство. За трикратната месианска функция виж 2.3.
Някои автори твърдят също, че първото име цели да обозначи земната същност, а второто божествената.
3.1.2 Човешки Син
Като, че ли Самия Христос предпочита да се нарича с това прозвище8, въпреки, че приема и името Божи Син: “Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм” (Лука 22-70).
Името Човешкия син има няколко значения, но най-често се използва за да опише земния живот, униженията и страданията на Господа, които Той трябва да понесе: Марк 8:31 “И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне”.
3.1.3 Божии Син
Това име говори за тясната връзка на Христос с Отца, както и за Христовата Божествена същност9. Изявлението на Исус, че той е равен на Бога разяри много юдеите, затова го обвиниха, че претендира да е Бог - Йоан 10:28-36 “И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме. Юдеите пак взеха камъни за да го убият. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: “Аз рекох, богове сте вие”? Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши), то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?”
3.2 Въплъщение
То е свръх-естествен Божествен акт, когато второто Лице на Троицата - Бога Син взима на Себе си човешка плът и бидейки Бог става и човек. Затова Той се нарича Богочовек. Защо е било необходимо това? Има няколко причини, но най-важната за нас хората е това, че то е пряко свързано с нашето спасение и изкупление от греха. Апостол Павел обяснява в Рим 8:3 “Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта”.
3.3 Живот и учение
Както всичко свързано с личността на Исус Христос, така и живота Му на земята е уникален. Живял един съвършен и безгрешен живот от Божия гледна точка, Той е Големия пример за всички негови последователи, воден от това да угоди на Неговия Небесен Отец и да изпълни мисията с която е изпратен - Йоан 4:34 “Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа”.
Метода на използването на притчата е бил широко разпространен през първите векове от Новата ера. Лесно разбираеми защото били реални или измислени истории свързани с ежедневния живот или често срещани явления, те били достъпни за древния човек. В поученията си Христос най-често използва притчата, като средство да обясни Божественото учение за Божието царство, за Вечния съд и.т.н. - Мк 4:2,33-34: “И поучаваше ги много с притчи…С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. А без притча не им говореше”. но и всички останали известни методи на поучение по това време Му били познати. Те били използвани и от равините. Според Мерил Тени обаче Христос си служел с тях най-ефикасно.10 Притчите не са толкова достъпни за разбиране днес, както са били по онова време, затова те се нуждаят от специално изучаване, тълкуване и приложение към съвременната действителност.
3.4 Смърт и Възкресение
Както въплъщението така и смъртта и възкресението са свързани с греха ни и нашето оправдание: Рим 4: 23-25 “Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
3.5 Възнесение
Явно е, че Господ имаше определено време в което да пребивава на земята и то беше 33години. Това бяха годините, за които Той изпълни своята мисия към човечеството. Неговото служение не е могло да продължи в този вид. Самия Исус казва, че е по-добре Той да се възнесе за да може да дойде другия Утешител - Святия Дух, Който да бъде неговите последователи завинаги - Йоан 16:7,12-14,17 “Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя. Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите; и това, защото отивам при Отца.”
3.6 Божествена природа
Новия Завет изобилва със стихове, които говорят за Второто лице на Троицата като за Бог: “В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото Бе Бог” - Йоан 1:1-2; “Правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос” - 2ро Петр 1:1; “Славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” - Тит 2:13; “Тома в отговор му рече: “Господ мой и Бог Мой” - Йоан 20:28.
Названието Божи Син, за което казахме малко в 3.1.3, говори за неговата божествена същност, както уместно Райри пояснява:”Макар, че фразата “син на” може да означава “потомък на”, то носи също значението “от вида на”… Наименованието “Син на Бога”, както се използва за Господа, означава “с Божията същност” и е силно и ясно потвърждение на пълната Му божествена природа. В еврейския език използването на термина “син на “ по принцип не е говорело за подчинение, а по-скоро за равенство и същностна идентичност”.
За разлика от божествата на другите, конкурентни религии на християнството където поклонниците обожествяват бога си, Христос претендира сам за Себе Си, че е Бог. Той се определяше като такъв: Йоан 10:30-33 30 “Аз и Отец едно сме. Юдеите пак взеха камъни за да го убият. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог”.
Исус не само претендираше, че е Бог, но и го доказваше чрез делата Си, които можеше да бъдат извършени само от Бог. Например: Изцеряваше от всякакъв вид болести - Мк 1:32-34 “И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс. И целият град се събра пред вратата. И той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха”; Прощаваше грехове, което според юдеите е в правото само на Бога - Мк 2:. 5-7 “А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Взимаше власт над природните стихии: Усмири бурята - Мат 8:23-26 “И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме! А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина. Възкресяваше мъртви - Йоан 11:38-44 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. Казва и Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа”.
3.7 Човешка природа
Доказателството за това, че е бил и човек намираме в нещата, които са присъщи на обикновените човеци: Бе роден като обикновен човек от жена: Мат 1:18-23; Лука 1:30-33; Гал 4:4. Имал нормално човешко развитие - Лука 2:52 “А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците”.
Наречен човек в 2 Тим 2:5 “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус. От мъжки пол - Деяния 2:22 “Израиляни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса, и знамения…”. Имаше човешко тяло - Евр2:14 “И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото…”. Човешки дух - Лука 23:46 “И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна”.
Изпитваше ограниченията на човека: Изморява се - Йоан 4:6 “Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Изпитва глад - Мат 4:2 “И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня”; Изпитва жажда - Йоан 4:7 ” Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва и Исус: Дай Ми да пия.; Спи - Мат 8:24 “И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.; Ограничен в познанието - Марк 13: 32 ”А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец”.
3.8 Единство на естествата
През първите векове е имало големи дебати относно двете естества на Христос. Първите вселенски събори се занимават много с този въпрос. Трудността, която и днес изпитваме е да си обясним как в Него са съчетани едновременно две природи: Божествена и човешка. Това е трудно за разбиране, както и как в Триединния Бог има три отделни Ипостаси, Които представляват един Бог.
Относно двете естества на Христос формулировката на Халкедонския събор си остава класическо обяснение, поддържана и от съвременните богослови. Тя гласи, че двете “природи” са обединени без смесване, без промяна, без разделяне и без отделяне - Тези две природи съставляват една Личност или Ипостас завинаги.11
Назад | Съдържание | Напред