3. Анализ
Както вече споменахме Йов е обвинен от Валдад, че е грешен и поради своето нечестие се изсипва това осъждение върху него, изразяващо се в: разочарование – 7:3; физически недъзи – 7:5; духовни и душевни терзания – 7:11 и др.
Случая на Йов е изваден на показ. Той е направен публично достояние. Като пред съд е застанал той от една страна като обвиняем и адвокат на своята невинност, от друга страна обвиняващите го приятели в лицето на Валдад, и от трета страна Бог, който в тези две глави стои като безмълвен съдия.
3.1 Бог е Могъщ и Суверен 9:1-13
В 9:1 той не отрича богословското твърдение на своя приятел. В думите му: “Наистина зная, че това е така”, се вижда неговото съгласие с ортодоксалната теория за наказанието, но въпреки това се опитва да защити себе си в 10 гл., дори осъзнавайки своето безсилие9.
Елифаз в 4:1710 и Йов в 9:211 използват един и същи корен на думата “праведен”, но с различно значение. Докато Елифаз основава праведноста на онтологично превъзходство, Йов мисли за съдебно оправдание, което е невинност12.
Йов признава Божествената сила и суверенитет13. Никой не може да се оправдае пред Него. Никой дори и да се е опитвал не е успял, и който и да му се е противопоставял е бил победен.
Тук е призната неговата власт над творението и над човека. Той може да се разполага с тях според своята воля – да разруши или да създаде, да помилва или да погуби14.
3.2 Божията милост и справедливост поставени под съмнение 9:14-24
Лирическия герой осъзнава своята неспособност да застане срещу Бог и да се съди с Него. В защита на своята правота той има свои аргументи, но въпреки това той осъзнава своята човешка недостатъчност спрямо Всемогъщия. Първо той решава да заложи на Божията милост – 15 ст., но в неговия случай тя е поставена под съмнение, тъй като натиска върху него е много силен, за което все още не вижда основателна причина – 17,1815.
Второто му шокиращо заключение е, че Бог може да отсъди една и съща участ, както на праведния така и на нечестивия – 22,2316, т.е. Божията доброта и справедливост, в които Йов вярва са поставени под съмнение.
Следния цитат описва неговия проблем:
“Гнева на Йов сега се е преобърнал в чувство на безнадеждност. В него копнежа по Бога и терора действително видян в него са толкова преплетени, че Йов е изпаднал в отчаяние. Бог трябва да бъде автор на цялото това страдание – така, че какво предизвиква това във вярата на Йов? Щеше да бъде по-лесно ако той не вярваше. Това е цялата вяра на Йов в крайната доброта и справедливост на Бога, което предизвиква неговата дилема”17
3.3 Отчаяние и дързост 25-35
В края на главата Страдалеца отново дава воля на своето отчаяние и мъка в бедствието си. Фразата: “в ужас съм от всичките си скърби” – 28ст., обобщава неговия вопъл, състоящ се от “дни, които не виждат добро” – 25, оприличава себе си “като плячка на хищна птица” – 26. В ст. 29-31 има завръщане към предходния пасаж. Колкото и човек да се старае да се покаже праведен пред Бог той пак може да не бъде счетен за такъв от Него.
Трябва да отбележим често повтарящата се фраза в 9 гл., че Бог стои по-високо от човека във всяко едно отношение, за да застане срещу Него и да му държи сметка “да се съди с Него” – 32б. Този мотив се среща и в другите два разгледани пасажа: 2б-3а,14,15. Въпреки това в последния стих 35 се вижда дързостта на Йов да застане пред Него и да потърси отговор, което е и преход към 10та глава, където прави това.
3.4 Начало на спора с Бога 10:1,2
Интересна е реакцията на Йов. В своята безнадеждност той не остава пасивен, но предприема някакво действие. И предприема не какво да е, а юридически спор с Бога – 1,2. На фона на казаното в предишния параграф това е невероятна смелост и дързост.
С цялата сила на човешката воля той се втурва напред да защитава своята невинност и да търси причината за своето наказание.
3.5 Показва своята невинност и търси причина за осъждението си 3-7
В три въпроса, Йов размишлява за мотивите, които стоят зад поведението на Бога към него. Беше ли то по някакъв начин от полза за Бога – 3 ст. Със сигурност Той нямаше да спечели нищо от своята жестокост към Йов. Божията преценка като човешката ли е, че той действа толкова недалновидно в отношението си към Йов? – 4ст. Толкова малко ли време е останало на Бог да живее, че трябва да налага такъв натиск върху Йов – 5,618. Въпреки, че го познава и не може да му избяга. В същото време търси причина за това жестоко осъждение19.
3.6 Бог създава ли за да погуби? 8-17
Тук ние имаме чудесно описание на Божието създаване и опазването на Йов (8-12)20:
Бог е вложил цялата си творческа енергия, за да го създаде, да му даде форма на тялото, вдъхнал е от духът си и пр. Защо Бог го е направил така съвършено, за да го погуби ли? С други думи Йов напомня са каква цел Бог е създал човека, не за да го мъчи, но да общува с него. И въпреки това той изпитва Божията суровост - 16,17.
3.7 Имам право на лично човешко щастие на Земята! 18-22
Отново Йов се връща към смисъла на човешкия живот. Той претендира, че има право да живее щастливо тук на земята, поради което пледира към Бога да оттегли от него натегналата си ръка. Малкото дни, които Йов има на земята той иска да изживее в светлина и благополучие, а не в мрак и нищета както противопоставя живота в отвъдното - 22, т.е той претендира, че има право на лично човешко щастие.
Назад | Съдържание | Напред