Троица.Бг - Въведение

Пр. 5:15 Пий вода от своята си щерна,
И оная, която извира от твоя кладенец.

16 Вън ли да се изливат изворите ти,
И водни потоци по улиците?

17 Нека бъдат само на тебе,
А не и на чужди заедно с тебе.

18 Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.

19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена,
И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа,
И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

На екрана: Библейски стих

1. Въведение

Един от най-големите проблеми, които остава неразрешим пред богословската мисъл, както и пред обикновения човек е незаслуженото страдание.

Трудно ни е да разберем защо въпреки, че Бог, който е добър, справедлив, и за Който е писано, че контролира всичко на Земята, съществува зло, което доминира? Той не е ли по-силен от него? Не може ли да го възпира? Защо допуска необясними трагедии над цели народи и над отделната личност?

Книгата Йов се докосва до тези въпроси. Универсалността на третираната проблематика е явна, както от самата книга³, така и от заключенията на богословите. H.L.Ellison⁴ е един от тях. Той казва: “Поемата е толкова богата в своята мисъл, толкова широка в своя обсег, че много от човешките преживелици, и тяхната загадъчност са отразени в нея”.⁵

Древния патриарх, като истински мъдрец се опитва да намери причината. Той е един от праведниците на тоя свят, които в агонията на безпричинното си страдание пита: Защо? И той задава този въпрос не на кой да е, а на Самия Бог. Настоявайки, че е невинен, той се опитва да се защити. Двете глави на книгата Йов, които са обект на настоящето есе са озаглавени от п-р Вениамин Пеев “Пледоария на невинността”.