Картина 7 - Отстъпилото и закоравяло сърце
Тази картина показва състоянието на едно отпаднало човешко сърце. Този човек е бил осветен, вкусил е от Божиите дарове. Той е бил съучастник със Св. Дух. След това се е отдалечил от добрия път. Картината показва състоянието на една личност, която не се е покаяла или не се е обърнала към Бога, макар че й е било изявено и благовестено безплатно истината на Евангелието, радостното благовестие. Един човек, чието сърце е закоравяло, когато Бог го подканва с любовна примамка, става по-лошо макар и да употребява лично безполезно напрежение само да се подобри. Исус сам описва състоянието на отпадналия в Лука 11:24-26: “Когато нечистият дух излезе из човека, обхожда по безводни места и търси спокойствие и като не намери казва: да се върна в дома си откъдето излязох. И като дойде намерва го пометен и украсен. Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове по-лукави и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото”. “Но с тях се случва това, което казва истинната пословица: Псето се върна на бълвоча си и свинята окъпана се върна да се валя в тинята” – казва II Петр. 2:22. Това библейско състояние показва ясно и разбрано състоянието на сърцето на един отпаднал или непокаян. Греховете с тяхната голяма мощ с измама се връщат назад и отново се загнездват в сърцето и царуват над него. Също лицето на този човек, до една известна степен е израз на неговото сърдечно състояние. Св. Дух, този нежен гълъб е принуден да напусне това сърце, защото греховете и Св. Дух не могат да живеят заедно. Сърцето не може да бъде едновременно Божий храм и сатанинско обиталище. Ангелът, който е вестител и преобраз на Божието слово, също се отстранява тъжен, но все още гледайки назад с надежда, че този човек може би ще се преклони и покае както направи загубения син. “И желаеше да напълни търбуха си от рошковите, които ядеха свинете; и никой не му даваше. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а аз мра от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син ...”. – Лука 15:16-19. Бащата, като видя каещия се син му прости, прие го, облече го и го украси. Обаче в тази картина ние не виждаме нищо от действителното разкаяние. Този човек не търси Божието лице, прощение при Божиите нозе. Това съзнание е затъпено, той спи. Този човек има уши, обаче не чува умоляващия Исусов глас. Той има очи, обаче не може да види бездната на ада, която се отваря под неговите нозе. Той не се срамува да постоянствува в греха. Дяволът дирижира неговото сърце, той е взел трона в сърцето му. Възможно е, този човек да прави впечатление на религиозен човек, “като варосан гроб” – “Горко вам книжници, фарисеи и лицемери, защото приличате на гробища варосани, които отвън се виждат хубави а отвътре са пълни с кости от мъртви и всякаква нечистота”. – Матея 23:27. Бащата на лъжата заема мястото на духа на истината. Всяко животно, всеки грях е съпроводен от един особен демон, от един нечестив дух, който държи сърцето заето. Макар, че то желае да се освободи от тези ниски палачи, те го държат здраво с вериги: “Ако би някой да се отрече от Закона Мойсеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване; за колко по-жестоко наказание мислите ще се удостои този, който е потъпкал Сина Божий и е взимал за скверна кръвта на завета, с която е осветен и е укорил Духа на благодатта?” – Евр. 10:18,29. Прочети също II Петрово 2:1-4. Драги приятелю, ако тази картина си съвпада със състоянието на твоето собствено сърце викай към Бога без да се колебаеш. Той може и иска да прости всичките ти грехове ако дойдеш при Него със разкаяние и искреност. Ела при НЕГО, тъй както прокажения дойде при НЕГО и Му каза: “Ако искаш можеш да ме очистиш”. Исус отговори: “Искам, бъди очистен?”. – Марка 1:40-41. Обаче ако непрекъснато закоравяваш сърцето си като заменяш светлината с тъмнина, то няма никаква надежда, никаква помощ, тъй като ти избираш смъртта вместо живота. “Защото заплатата на греха е смърт”. – Рим. 6:23. |