Картина 6 - Изкушаваното и раздвоено сърце
Това е тъжната картина на отпадналия. Едно от неговите очи е затворено, защото той е в заспало състояние в своя християнски живот. Другото око гледа без да се засрами на себе си и прави света своя надежда. Неговата вътрешност е помрачена и в неговите очи белезите на страданията с Исуса не са вече явни. Той е обграден от изкушения, на които той става жертва вместо да се бори против тях, да им противостои. Наместо да слуша Божия глас той започва да слуша ловки и хитри предложения и суетни обещания на съблазнителя. Възможно е, че той продължава да ходи все още на църква, своята любов към света крие под една религиозна мантия, обаче неговата любов е охладняла към Бога. Неговият дух е разделен на различни мнения. Той започва да прави мили очи на света и представя че обича Бога в сърцето си. Звездата на неговото съзнание е натъжена. Той не носи вече своя кръст с радост и за него е станал нежелателно бреме. Неговата вяра е колеблива, той прекъсва да бъде в живо общение с Бога чрез молитва и неговото сърдечно становище към Бога е безразлично и небрежно. Той прави повече и повече място на изкушителя, който е близо до сърцето в засада. Той се радва повече на компанията на света, отколкото да бъде в кръга на искренни християни. Духът на пауна, надменността търси да се промъкне в сърцето. Този вярващ е забравил вероятно, че е спасен от голяма милост, обаче сега е на път да стане горд светия. Пиянството чука на неговата врата и иска да се върне. Това започва често привидно съвсем “невинно”. Например ако той се намира със светски приятели на един празник където той се срамува да бъде смятан за благочестив, слабоват и малко общителен човек. Тогава сатана му казва на ухото, че тази единствена възможност не ще повреди неговия духовен живот. Желанията на плътта са забележими. Той започва да прави двусмислени забележки, посещава местата за удоволствие и се оставя да му говори противника, че е човешка натура и “един грях не е грях”. Действително ние не можем нищо да направим когато нечестивите диви птици и лоши мисли кръжат в нашата глава, обаче ние сме за порицание, ако им позволим да влезат в сърцето ни и там да упражняват своите лоши дела. Ако дадем на дявола малкия си пръст, той не ще се успокои докато не му дадем цялата си ръка и както тялото така и душата да хвърли в пъкления огън. Затова Бог ни кани тържественно да отбягваме младежките пожелания и в никакъв случай да не си играем с греха откъдето и да идва. Ние трябва да тичаме при Исуса, освободителя. Човекът в тази шеста картина, който е със забит нож в сърцето, предсавлява присмехулник и противник на християнството. Със своите подигравателни устни и клеветещ език наранява и пробожда сърцето на вярващия и едно раздвоено сърце не може да понесе такива “атаки”. Един такъв вярващ започва да се бои повече от хората отколкото от Бога. Страхът, какво ще кажат хората и какво човеците ще мислят за мене заробва хората и ги отдалечава от Бога. Лошите настроения и гняв се откриват във време на скръб и разочарование и излизат от сърцето. Отвратителната змия изразява ревност, когато другите са щастливи и когато те имат повече успех от нас. Когато тя получи вход в една малка пукнатина на сърцето, вратата е отворена за умраза, гордост и всички други грехове. Много е лесно да допуснем духът на сребролюбието в нашето сърце, ако не обърнем внимание на нашия Господ Исус Христос. Той казва: “Бдете и молете се за да не паднете в изкушение” ... – Мат. 26:41. I Кор. 10:12 ни казва: “Тъй щото, който мисли че стои, нека внимава да не падне”. “Облечете се с Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола”. – Ефес. 6:11. |