Еклисиаст или проповедник
Глава 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом,
Защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
Отколкото да принесеш жертва на безумните,
Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си,
Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
Защото Бог е на небесата, а ти на земята,
Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание,
Така и гласът на безумния от многото думи.
4 Когато направиш обрек Богу,
Не се бави да го изпълниш,
Защото Той няма благоволение в безумните;
Изпълни това, което си обрекъл.
5 По-добре да се не обричаш,
Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
И не казвай пред Божия служител {Еврейски: Пред ангела.}†, че е било по небрежение;
Защо да се разгневи Бог на гласа ти,
И да погуби делото на ръцете ти?
7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи,
Ти се бой от Бога.
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява,
И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват,
Да се не почудиш на това нещо;
Защото над високия надзирава по-висок,
И над тях има по-високи.
9 При това, ползата от земята е за всичките,
И сам царят служи на нивите.
10 Който обича среброто не ще се насити от сребро,
Нито с доходи оня, който обича изобилието.
И това е суета.
11 Когато се умножават благата,
Умножават се и ония, които ги ядат;
И каква полза има на притежателите им
Освен да ги гледат с очите си?
12 Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много;
А пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно,
Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай,
И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще отиде пак както е дошъл,
Без да вземе нещо от труда си,
За да го занесе в ръката си.
16 Още и това е тежко зло,
Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде;
И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
И има много досада и болест и негодуване.
18 Ето какво видях аз за добро и прилично:
Да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд,
В който се труди под слънцето,
През всичките дни на живота си, които му е дал Бог;
Защото това е делът му.
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот,
И му е дал власт да яде от тях,
И да взема дяла си, и да се весели с труда си, -
Това е дар от Бога.
20 Защото няма много да помни дните на живота си,
Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.
[назад] [съдържание] [напред]