Еклисиаст или проповедник
Глава 4
1 Тогава, като изново размишлявах
Всичките угнетения, които стават под слънцето,
И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител,
И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха,
А за тях нямаше утешител,
2 Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
Повече от живите, които са още живи;
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още,
Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
Че поради него на човека завижда ближния му.
И това е суета и гонене на вятър.
5 Безумният сгъва ръцете си
И яде своята си плът,
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие,
Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар,
Да! Няма нито син, нито брат;
Но пак няма край на многото му труд,
Нито се насища окото му с богатство,
И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз
И лишавам душата си от благо?
И това е суета и тежък труд.
9 По-добре са двама, отколкото един,
Понеже те имат добра награда за труда си;
10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си;
Но горко на оня, който е сам, когато падне,
И няма друг да го дигне.
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят;
А един как ще се стопли сам?
12 И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.
13 По-добър е беден и мъдър младеж,
Отколкото стар и безумен цар,
Който не знае вече да приема съвет;
14 Защото единият излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.}* за да царува,
А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето,
Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 Нямаше край на всичките люде,
На всичките, над които е бил той;
А идещите подир него не ще се зарадват в него.
Наистина и това е суета и гонене на вятър.
[назад] [съдържание] [напред]