А според вас кой съм Аз?
Матей 16:13-17
Проповед, подготвена и изнесена от Данаил Радков1 на 13. 11. 98г.
на редовно богослужение в ББЦ - София
“13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? 14 А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък Илия, а други Еремия, или един от пророците.15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? 16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос*(Т.е. Месия, Помазаник.), Син на живия Бог. 17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йоанов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.”
Децата задават много въпроси, като например: Защо небето е синьо? Защо слона има хобот? Защо на зайчето са му дълги ушите? Защо…? Защо…? Защо…? В ранната си детска възраст те събират информация за заобикалящия ги свят. Интересуват се от всичко. Сформират мироглед и мислене. Те са като “гъби”, които искат да попият всичко. Те са едно голямо “Защо”.
Понякога техните въпроси затрудняват възрасните. Един от тях, които задават всички деца е: От къде съм дошъл аз? От къде са дошли другите деца? На мен ми отговаряха, че децата ги носи щъркела. Като малък дълго време съм живял с тази представа за раждането на човека.
На един наш брат му присадили сърце, малката му 5 годишна внучка го попитала: Дядо, сега трябва ли отново да приемеш Исус в сърцето си. Наистина това са много трудни въпроси, на които не може да се отговори така разбираемо, че да се проумее от малкото детско мозъче. Но отговорите им трябва да имат възпитателна цел. Когато подготвях тази проповед, попитах жена ми: Ако един ден нашето дете те запита: Защо на зайчето са му дълги ушите? Какво ще му отговориш? - Защото така е създадено - отговори тя. А пък аз бих му отговорил: За да чува по-добре майка си когато му говори? С това ще възпитавам в него покорство към родителите.
За разлика от децата, възрасните завладяни с отегчителни мисли за живота въобще не си задават въпроси - дори и те да са жизнено важни. Затова трябва други да им ги задават.
Нашия Господ използваше два основни метода на поучение: чрез притчи и задаване на въпроси.
Метода на използването на притчата е бил широко разпространен през първите векове от Новата ера. Лесно разбираеми защото били реални или измислени истории свързани с ежедневния живот или често срещани явления, те били достъпни за древния човек. В поученията си Христос най-често използва притчата, като средство да обясни Божественото учение за Божието царство, за Вечния съд и.т.н. - Мк 4:2,33-34: “И поучаваше ги много с притчи…С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. А без притча не им говореше”. Притчите не са толкова достъпни за разбиране днес, както са били по онова време, затова те се нуждаят от специално изучаване, тълкуване и приложение към съвременната действителност.
Христос не само често задаваше въпроси на множествата, които го следваха и на своите ученици, но също така се защитаваше умело срещу провокациите на противниците си: В притчата за Добрия самарянин - Лука 10:29-37, на въпроса отговаря с въпрос, с който принуждава питащия да си отговори сам - 37-38: Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на попадналия между разбойниците? Той рече: оня, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
На въпроса на фарисеите: Право ли е да даваме данък на Кесаря? След като взе монетата, ги запита: Чии е този образ и надпис? Казват му: Кесарев. Тогава им казва: като е тъй, отдавайте кесаревите неща на Кесаря, а Божиите на Бога - Мат 22:15-22. В Мк 11:28-33 Му бе зададен и друг въпрос - уловка: С каква власт правиш тия неща? И кой ти е дал тая власт? А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. Йоановото кръщение от къде беше от небето или от човеците?
Но може би най-важния въпрос, който никога не им беше задавал до този момент (Мат 16гл.) е: Какво мислят другите за мене? Какво мислите вие: Кой съм Аз? Важността му се потвърждава и от това, че и в другите две от синоптичните евангелия се описва разговора, в който се задава той - Мк 8:27-30 и Лк 9:18-21. Този разговор е много важен за земното служение на Христос - той е като колуминация, след която следва друг етап от него - 21ст.: “От тогава Исус почна да известява на учениците си, че трябва да отиде в Ерусалим, и мнага да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците и да бъде убит, и на третия ден да възкресен.
Ето Го нашия Господ на път към Кесария Филипова. Пасажа, който разглеждаме ни казва, че Исус дойде в околностите на Кесария Филипова (13ст.), но в един от паралелните пасажи - Мк 8:27, се твърди че групата е била на път: “И излезе Исус с учениците си по селата на Кесария Филипова и по пътя ги попита…”.
В древния свят не са имали превозни средства като днес. По принцип са ходели пеша. Щастие е било за някои ако има дори едно магаренце, което да обяздва от време на време в дългия си път. Явно така е било в случая. Може би са ходили до пладне и е дошло време за почивка. Може би самия Исус се е обърнал към учениците си: Момчета, ето едно подходящо място за почивка: хубава полянка, на която да поседнем. Близко е и поточето със бистрата водица, с която да си разквасим устата. Я опъвайте одеалата, развързвайте торбите и вадете това, което са ви сложили жените за из път. О, Господи, възкликнали учениците, предложението ти е чудесно: цяла сутрин ни пече слънцето, пък и на Петър му се скъса една от вървите на сандала, та има нужда да се поправи. Опъват одеалата развързват торбите, хапват си, пийват си бистра водица (а може би и винце), бъбрят си за чудото в Кана, за възкресения Лазар и за това как Господ нахранил множествата. И изведнъж в подходящ момент Учителя задава въпрос: Според както казва народа кой съм аз? Настъпва тишина.
Народът не гледал на Христос като на Месията, който трябвало да дойде, защото в тяхната представа той трябвало да бъде “триумфиращия Цар”, който да ги поведе в борба против римското иго. А Исус им говори за мир, и че трябва да обичат враговете си. На Него по-скоро се гледало като на един от пророците (като Илия), който трябвало да дойде преди него - Мал 4:5 “Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великия и страшен ден Господен”.
Въпреки, че Христос вече им е казал в 11:14, че това се изпълнява в Йоан, някои все още не го вярват. Също мнението, че Исус е Йоан им се внушава и от цар Ирод в Мк 6:14: “И цар Ирод, като чу за Исус, (защото името му беше станало известно) казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действат чрез него”.
Едни казват така, други казват иначе, но имаше и една друга категория, която въобще нямаше никакво мнение по въпроса. Те Го търсеха и следваха само за да задоволи материалните им нужди: да ги нахрани и да ги изцели: “И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при него всичките болни и хванати от бяс. И целия град се събра пред вратата” - Мк 1:32-33. “… и тъй народът, като видя, че няма там Исуса, нито учениците му, те сами влязоха в ладийките та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте” - Йоан 6:24-26.
Тази категория е много разпространена по църквите ни днес. Говоря свободно за тези хора защото тази вечер ги няма между нас, защото няма помощи. Но дори и да бяха тук, пак със същите слова бих ги поздравил “в името на Господа”. Нашите пастири проявяват мъдрост, като оставят “раздаването” накрая. Това принуждава тези, които искат да си вземат нещичко да слушат проповедта, та дано божествената светлина ги озари. Но с такова отношение те си остават невежи, а тяхното християнство повърхностно и егоизтично.
Днес има различни мнения за личността на Христос както религиозни, така и светски: Исляма приема Исус, който нарича Иса, като един от своите 27пророка, но най-големия между тях е Мохамед, той е и посредника между Аллах и хората.
Кришнарите приемат Кришна като върховен Бог - творец на духовния и материален свят. Всички останали богове, в това число и Исус Христос, са негово творение и са едно от неговите въплъщения.
Но ако “хвърлим” един поглед и в нашия двор няма да останем много очаровани.
В Православната църква малкия Исус е в ръцете на голямата Дева Мария, толкова малък, че едва се забелязва. В католическата църква дори и малкия Исус е махнат, но в центъра зад олтара е поставена статуята на Мария. На Господа не Му се дава полагащото Му се място.
Не искам да си мислите, че протестантите вярват и служат по най-правилния начин, защото тогава ще придобием самочувствието на богоизбрани и ще си мислим, че в небето ще бъдем само ние. Ние също си имаме недостатъци и то не малки. Особено ако погледнем българската ни действителност. Какво невежество, суеверия и практики има между такива, които се наричат: евангелски християни, а в същност нито вярванията, нито практиките им са в духа на Евангелието. И днес има хора, които Го търсят само за “хляба и рибата”, и днес има хора, които Го търсят само за да изцери техните болести. Да не започвам тази тема защото ще си разваля настроението. Сега говорим за големия въпрос на Нашия Господ, затова нека да се върнем към втората му част: А според вас кой съм Аз?
Странно защо Господ се обръща с този въпрос и към 12те, не бяха ли Го следвали вече три години и не знаеха ли кой е Той? Явно и между тях е имало някои, които не бяха наясно в това отношение. Исус искаше да противопостави мнението на народа с това на учениците си за значението на Своята личност. Той не искаше никой да бъде неутрален относно този въпрос. Всеки трябваше да вземе някакво отношение за или против: дали Той е Месия - Спасителя на света или не е.
Как гледаме на Него днес? Като на малкото бебе Исус в ръцете на Дева Мария? Като на велик учител? Велик пророк? Като на Този, Който ни изцелява и задоволява земните ни нужди? Като средство на получаване на това или онова? Или като на Този, Който ни е взел под “своето крило” от сега и ни е спасил за една цяла Вечност. Принизяваме ли Го или Му даваме полагащото Му се място.
Христос предизвика своите ученици, Той предизвиква и нас с въпроса: “Според вас кой съм аз”? С това иска да формира правилно разбиране в последователите Си относно Него Самия. Иска те да вземат някакво отношение, да се причислят към тези които Го приемат като Месия или към тези които го отхвърлят. Кой е за тебе Исус Христос? Въпросът е въпрос на живот и смърт, да бъдеш или да не бъдеш. Правилния отговор: “Ти си Христос - Син на живия Бог” е от съдбоносно значение, както за хората в древността, така и за нас днес. Той може да определи мястото на вечното пребиваване на душата на всеки - в ада или рая. В този дух се изказва и д-р Иван Панчовски - един от големите български богослови: “Исус Христос е крайъгълен камък, Той е глава на ъгъла, от който се определя посоката в живота от времето към вечността. Този камък никой човек не може да отмине, без да повлияе насоката на живота си, а заедно с това и своята временна и вечна участ.”.
Как вървиш по вечния път? Със Самия Бог или с малкото бебе Исус. А други, които не вървят по него ще попитам: по кой път ще тръгнеш? Когато стигнеш до камъка, който разделя двата пътя в каква посока ще поемеш? Правилното решение е от съдбоносно значение за теб, както сега така и завинаги. Амин.
1 В момента студент 3ти курс в Библейска Академия “Логос”.