Отново самите римляни са си виновни за бедите, които ги сполетяват: "Следователно вие сте вредни за човешките дела, вие сте съблазнителната примамка за всеобщите беди, вие, които презирате Бога, а почитате статуи! Във всеки случай по-вероятно е да се разгневи този, който е пренебрегван, отколкото тези, които са на почит" (п-ф 1, стр. 67). Бедствията в света идват като предупреждение за християните и осъждение за римляните: "Ние, неговите собствени ученици, обичаме благостта му и се боим от строгостта му. Вие, напротив, презирате и двете. Оттук следва, че всички бедствия на този свят, ако случайно ни сполетят, идват за нас като предупреждение от Бога, а за вас - като наказание" (п-ф 4, стр. 67).

Назад | Съдържание | Напред