XXXIX.
За да докаже, че практиките на християните са добри, Тертулиан ги излага подробно. Споменава за молитвата, събирането на милостиня, агапе трапезите, и др. Той ги противопоставя на римските пирове, на разврата им с християнското благочестие, на вършенето на добро с вършенето на зло, с това той заключава, че християнското събрание трябва да се нарече, не "незаконно сдружение", а "законно събрание. Ще цитираме всички тези параграфи, защото те ни дават ценни сведения за живота в ранната църква:
2. Събираме се заедно в една общност, за да обградим Бога с молитвите си, сякаш в пълни бойни редици. И тази сила се нрави на Бога. Ние се молим и за императорите, и за служителите, и за длъжностните им лица, и за благосъстоянието на този свят, и за спокойствието в обществения живот, и за отлагане края на света.
3. Събираме се, за да си припомняме Божиите писания, тъй като характерът на днешните времена ни заставя да търсим в тях или предупреждения за бъдещето, или обяснения за миналото. Чрез светите слова подхранваме вярата си, извисяваме надеждата си, подсилваме увереността си, укрепваме учението си, като втъкваме в него и преподаваните ни наставления.
4. По време на събранията си насърчаваме и порицаваме, сурово претегляме според Божията мярка. Отсъждаме много строго като хора, уверени, че са пред Божия Взор. Ако някой съгреши дотолкова, че да отпадне от общността на молитвите ни, на събранията ни, на светите ни тайнства, това е най-тежката предварително произнесена присъда за бъдещия съд.
5. Сред нас предстоятелствуват изпитани старейшини, удостоени с доказана, а не със закупена почит, защото нищо Божие не се измерва с пари. Дори и да имаме обща каса, тя не се събира от "почетни суми", сякаш за откупуване на вярата ни. Всеки внася скромната си лепта в определен ден от месеца или когато иска, при това само ако иска и само ако може. Всеки внася доброволно, не насила.
6. Това е един вид залог за благочестието. Той, естествено, се харчи не за пиршества, не за гуляи, нито пък за безсмислени разходи, а за храна и погребения на бедните, за момчета и момичета, останали без имот и родители, а също така за престарели домашни прислужници, и за корабокрушенци. Ако някои хора пострадат в рудниците, по островите или в затворите, стига да е заради Божието учение, те се оказват под майчинските грижи на изповядваната от тях вяра.
8. Колкото до обръщението "братя", с което се назоваваме един друг, те не могат да го разберат не по някаква друга причина според мен, а само защото сред тях зад всяко понятие за кръвно родство, се крие едно лицемерно чувство. Ние сме и ваши братя по закона на природата, общата ни майка, макар че вие не сте истински хора, защото сте лоши братя. Колко по-справедливо се наричат братя и се считат за братя тези, които признаха Бога за свой общ Баща, които бяха закърмени с общия дух на светостта, които, ужасени от общото лоно на общото си неведение, се устремиха към общата светлина на истината?.
11. Ние, които с духа и душата си се сливаме в едно, не се колебаем да споделим един с друг и имота си. Всичко ни е общо, освен жените.
14. Какво чудно има, че една толкова голяма любов към ближния събира сътрапезници на пир? Вие издевателствате над нашите скромни трапези, като ги наричате не само позорни заради мнимите престъпления, но и разточителни. Сякаш за нас се отнасят думите на Диоген: "магарците гуляят, сякаш ще умрат, а строят, сякаш никога не ще умрат".
16. Нашата вечеря разкрива смисъла си чрез името си - агапе, което на гръцки означава "любов". В колкото и големи разноски да се влиза, в името на благочестието е полезно да се правят разходи, особено ако с това хранене подпомагаме бедните. Правим го не като вашите паразити, които в стремежа си към славата превръщат свободата си в робиня на натъпкания си пред оскърбителните подхвърляния стомах, а като смирени хора, на които Бог гледа с по-голяма грижа.
17. Ако поводът за угощението ни е достоен, според него преценявайте и реда, на който то се подчинява. То се корени в нашите религиозни задължения, които не допускат нищо пошло, нищо разюздано. Не може да се сяда на масата, преди да се сяда на масата преди да се вкуси Божията молитва. Яде се докато го изисква гладът. Пие се, докато го позволява свенът.
18. Засищат се като хора, които ще помнят и нощем, че трябва да служат на Бога. Говорят като хора, които знаят, че Бог ги чува. След като си измият ръцете и запалят свещниците, християните се приканват в средата, за да възпеят Бога кой както може - по Светото Писание или по собствено вдъхновение. По този начин се установява кой колко е пил. Угощението свършва също с молитва.
19. После се разотиват, но не в бандите на убийците, не в шайките на бродягите, не в котилото на разврата, а със същата си предишна загриженост за скромност и свян подобно на хора, които са се нахранили не толкова с храната, колкото с учението.
Назад | Съдържание | Напред