Повторно аргументира отказа на християните да жертвопринасят на Римските богове, защото те не съществуват, защото те са или "изображения, изложени на показ, или обожествени хора". Отново гоненията и изтезанията на християните в лицето на римляните са подбудени от истинските им врагове - демоните, които поради знанието за своето осъждение (погибел), се ожесточават повече и повече "защото страхът поражда омраза".

"Подобно на онези, които се съпротивляват и бунтуват в каторгите, затворите рудниците, и другите места за робски наказания, те се хвърлят да воюват срещу нас, под чиято власт се намират, макар и да са сигурни, че вече са погубени, и че поради беснуването си още по-безвъзвратно загиват. Ние им оказваме съпротива като равни на тях, и триумфираме над тях най-вече в мига, когато ни осъждат заради несломимата ни вяра".

(п-ф 7, стр. 52)

Назад | Съдържание | Напред