XVII.
Излага християнската вяра, с цел да опровергае слуховете:
"Ние почитаме един Бог, който чрез словото твори от нищо. Творец на всичко. Невидим, макар че се вижда. Неосезаем, макар че се проявява чрез милостта си. Непонятен, макар че познавателната способност на човека го възприема".
(п-ф 1,2, стр. 33)
Доказва Неговото съществуване чрез творенията му, и чрез естеството на човека.
За душата:
"Макар и смазана от телесния си затвор, макар и обградена от лоши съветници, макар и обезсилена от похот и страсти, макар и поробена от лъжливи богове, все пак, когато дойде отново на себе си, както след опиянение, като след сън, като след някаква болест и се усети здрава, тя назовава Бога само с това име, защото то принадлежи на истинския Бог. Всеобщия възглас е: "Велик е Бог", "благ е Бог", и "каквото Бог дал". Душата го признава и за съдник с думите: "Бог вижда", или "Уповавам се на Бога", или "Бог ще ми въздаде". О, свидетелство на една душа по природа християнска! Като произнася всички тези слова, тя гледа не към Капитолия, а към небето, защото знае къде е престолът на живия Бог - от него и от там е слязла тя".
(п-ф 5,6, стр.34)
Назад | Съдържание | Напред