V.
Марк Емилий и декрета забраняващ обожествяването на императора. Според римляните един бог става бог, когато има одобрението и подкрепата на хората. Споменава Тиберий, като отнася появяването на християнството по времето на неговото царуване. Сирия-Палестина са местата, където Христос е служил и се е открил. Тиберий, въпреки мнението на сената не одобрявал преследването на християните, дори заплашвал със смърт гонителите. Говори за гоненияна при Нерон. "Ние дори се гордеем, че първият ни хулител е такъв, защото който го познава е наясно, че Нерон е осъждал само най-достойни неща". Стр. 14. Нарича Домициан "полу-Нерон във жестокостта". Дори той видял праведността на християните и ги върнал от изгнание. "Нашите гонители винаги са били такива - несправедливи, безчестни, презрени. Вие самите обикновено ги осъждате и възстановявате честта на осъдените от тях. Според Апологета до него момент няма нито един принцепс, който истински да е воювал срещу християните. Посочва Императора Марк Аврелий, като защитник на християните. Той бил се предразположил към тях, след молитва на негови войници християни, при "прословутата жажда в Германия", които измолили дъжд за войската му. Законите постановяващи гонения на християните, са отменени отчасти от Траян, нито Веспасиан ги приложил, нито Адриан, нито Пий, нито Вер. Римляните, които сега съдят християните са недостойни и самите те са злодеи, и не могат да осъждат злодеите, а християните са осъждани на изтребление от "най-достойните императори".
Назад | Съдържание | Напред