IV.
Край на въведението. Тертулиан не само отхвърля обвиненията, отправени към християните, но ги насочва към техните обвинители. Хората ще разберат, че пороците, които виждат у себе си ги няма в християните. Ще отговори на всички обвинения поотделно. Стр. 12. Правотата на християните се изправя пред всички обвинения, силата на законите се изчерпва пред нея. Изявлението, че християните нямат право да съществуват е против законите; то е против закона и изявява тяхното насилие и деспотичност. "Ако законът греши, той не е произлязъл от небето". Човек може да сгреши пир създаването на някакъв закон. Пример в това отношение е Ликург, чиито закони "усъвършенствани от спартанците" …."му причиниха толкова мъка, че той сам се обрече на глад и уединение". Техния стар и добър закон, се изопачава от тях в тяхната съвременност. Дава пример със Север "най-консервативния принцепс", който, отхвърля Папиевите закони които са против "Юлиевите повеления да не се зачеват деца преди да се сключи брак". По същия начин е заменено смъртното наказание с жигосване на тези, които дължат пари. Стр. 13. Законите, които са несправедливи, и в действителност трябва да се променят, и убягва от погледа, защото не им отърва. Те са несправедливи, защото наказват хората не поради делата им, но поради името с което се именуват (в случая християни), без да им се дава възможност, да бъдат изслушани, за да се оправдаят. "Нито един закон не забранява да се обсъжда това, което запрещава да се върши". Така това подсигурява справедливост, когато съдията осъжда дадено деяние, и показва на гражданина какво е наказуемо. Всеки закон е подозрителен и деспотичен ако се налага без да е проверен.
Назад | Съдържание | Напред