5. Заключение
Накрая ще обобщим казаното до тук, за да може то да се систематизира и така да извлечем богословски изводи.
В разглеждания пасаж Рим 1-8 глави, апостол Павел отделя голямо място на доктрините за греха, закона и смъртта. Той се спира на всяка една от тях и ги разяснява. Той гледа на греха, преди всичко като нарушение против Бога. Той е универсален. Всеки човек независимо от народността си деюре е виновен за непокорството си пред Бога поради Адам, въпреки, че дефакто не е. Неверието в истинския Бог е най-големия грях, който е довел и води до всички останали последствия и грехове като изява. Последствията от греха са: смърт и заробване, което заробване така силно вселява греха у човека, че той се превръща в негова втора природа, от която не може да се освободи без помощта на Бога. Смъртта от своя страна е проявена в трите и аспекта: Физическа, духовна, и вечна. Човек умира физически; духовната смърт е неспособността да общува с Бога, поради това, че той слугува на плътските си страсти и на Сатана; и вечната смърт - вечно осъждение, мъки и страдание в огненото езеро. Закона не представлява средство за спасение, той разкрива греха, чрез него той се разпознава. От това можем да заключим, че тези трите понятия са тясно обвързани. Виж и мотото на стр. i.
Назад | Съдържание | Бележки