Regeneration1
Това важно понятие се употребява за да обозначи свързването на християните с Бога и останалите вярващи.
1. Библейска основа
Новорождение или "ново раждане" (Тит 3:5, Йоан 3:3, 1Петр 1:3)2, описва вътрешното (обновяване) чрез Святия Дух, което настъпва когато един човек стане християнин. Историческата основа за това обновяване е от идването на Исус Христос и Неговата заместителска смърт (Тит 3:4,6; Йоан 3:16)3. Човека получава прощение на греховете чрез вяра в Христос и се ражда отново за живот характеризиращ се с вяра, любов и надежда.
Библейското учение за новорождението включва следните важни моменти:
А. То не резултат от човешко усилие, но на творчески акт на Божия Дух - Йоан 1:134.
Б. То е събитие, което се случва веднъж за винаги, в което Бог се намесва значително в живота на човека - Тит 3:5 "спасен" противопоставя миналото и настоящето в стихове от 3-5.
В. То включва присъединяването към Божието семейство: Новороденият човек става дете на Бога, и също се свързва в общение с децата на Бога.
2 История на доктрината за новорождението
В Новия Завет кръщението и новорождението са свързани (Тит 3:5). Поради това, че кръщението на деца става основна практика в ранната църква, е било прието, че новорождението настъпва по същото време, библейското разбиране за новорождението било забравено. Роформаторите противоположно на това наблягат, че без лична вяра, кръщението няма никаква полза. Но това схващане съпътствало само разцвета на Анабаптизма, развитието на Пиетизма и Евангелските съживления, където особенния наблег бил поставен на новорождението като индивидуално начало на християнския живот. (Самия Калвин гледал на новорождението като процес, който продължава цял живот). В римокатлическата църква и в някои протестантски деноминации (като лутеранската), доктрината за новорождение чрез кръщение все още се среща. Либералното богословие клони към разбирането на новорождението като образователен поцес на лично развитие. Диалектичната теология тълкува новорождението, като извън-субективна среща със Словото5, и повлияна от това теологията на революцията разбира новорождението като социално обновление и подобрение на политическата реалност което води към реализиране на Божието царство.
3. Доктрината за новорождението в систематичното богословие
Библейски ориентираното богословие на новорождението, трябва да идва от самото библейско учение. Така новорождението е илюстрация на духовното обновяване на хората в началото на техния християнски живот. То описва същото събитие както обръщението. Ако новорождението се постави на първо място, това води до сакраментализъм или мистицизъм; ако се постави на второ място, това води до синергизъм. В новорождението се включват оправдаването и освещението, но от друга страна новорождението и обръщението слагат началото на християнския живот, състоянието на оправдаване и процеса на освещение характеризира този живот в неговата цялост: “Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса” - Фил 3:12.
Новорождението е началото на християнския живот на общение с Бога като небесен Баща, това взаимоотношение се характеризира със свобода от страх и с любяща признателност. В същото време обаче новорождението поставя вярващия в дадено от Бога духовно взаимоотношение с другите християни като братя и сестри. Следователно новорождението е истинското начало за, реализацията на общуването между хората, характеризира що се с липса на егоизъм.
1 Духовно възраждане, обновление, съживяване, възтановяване Английско - български речник том Втори M-Z , Наука и изкуство, С. 1990, стр.198;
В българския богословски речник еквивалента на термина Regeneration e Новорождение
Статията взета от New dictondry of theology - IVP и преведена от Данаил Радков, не с комерсиални цели, но да осветли едно неразбиране на подредбата в реда на спасенито (ordo salus) в часаовете по Сестематично богословие в Библейска Академия “Логос” през октомври 1998г.
2 Тит 3:5 “4Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, 5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, 6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия спасител, 7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.”; Йоан 3:3 “Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре<Или: Изново.>, не може да види Божието царство.”; 1воПетр 1:3 “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез въскресението на Исуса Христа от мъртвите”.
3 Тит 3:4,6 “3 Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг. 4Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, 5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, 6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия спасител”; Йоан 3:16 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
4 Йоан 1:13 “12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога”.
5 Т.е. субекта не преживява новорождението само в себе си, но се извършва среща със словото или Христос (обекта) - обяснение на п-р Вениамин Пеев