3. Божието слово у реформаторите
3.1. Мартин Лутер
Мартин Лутер, започва своето богословие от Божието слово. Той е наречен от някои “Петият евангелист”.
Първоначално като августински монах, той не познавал Библията, след време обаче намерил една Библия в манастира и започнал да я чете. Вследствие от изучаването й, и по специално посланието до Римляните, развива своето богословие на оправдание чрез вяра.
Неговото мото е: “Вярата идва чрез слушане на Божието слово”. Богословието за него е: “Божието слово на практика” – то трябва да отговаря на нуждите на хората от своето време.
Лутер се приема като библейски богослов, а не като църковен историк – противопоставя се срещу претенцията на Римската църква за върховен авторитет, и казва, че тя не е над Писанията, но че е техен плод.
Вижда Христоцентричност в Св. Писания – те говорят за Христос.
Познаването на Словото е от основно значение за неговия живот и вяра, инструмент в духовното воюване, той заявява: “Християнинът трябва да бъде добре въоражен, окопан и запасен с цитати от божието Слово, като по този начин той може да стои и защити религията и себе си срещу дявола в случай, че му е предложено да приеме друга доктрина”2.
Опитността на християнина е важна за разбирането на словото. То има лично въздействие върху него. Така Лутер свидетелствува за себе си, че “От своя жизнен опит като студент и понах аз познах мощното влияние на Божието слово. Това бе Бог, говорещ на сърцето ми чрез Словото, Който ми показа правилния път към вечното спасение. Божието слово ми отговори на множество въпроси, които терзаеха душата ми. Когато Божието слово стана мой най-главен водач придобих чувство на сигурност и мир”3.
3.2. Жан Калвин
Своят възглед за Божието слово, Жан Калвин излага в своите “Институти”4, част I, раздел 7-9.
Той казва, че Словото е най-доброто откровение за Бога, и че ако някой иска да познава добре Бог, той трябва да познава Неговото Слово. Дава пример с човек, който не вижда добре и не може да чете без очила, но когато си сложи очила той ще вижда ясно да чете. “Така е и с Писанието. То прояснява нашето замъглено познание и ни разкрива ясно Бога”5.
Калвин е против да се насърчава вяра в Писанието само чрез аргументи (интелектуална вяра). Той настоява, че вътрешното свидетелство на Светия Дух е това, което дава увуреност на човека в исинността на Писаието и реалността на Бога и Христа. Чрез свидетелството на Св. Дух, духовните тайни се разкриват пред човека. Не чрез красноречието на проповедника, но чрез силата на Св. Дух, тук цитира ап. Павел в 1Кор. 2:1-6, че неговото проповядване не е било с обедителните думи на мъдростта, но чрез силата на Духа, за да бъде вярването на коринтяните основано, не върху човешка мъдрост, но върху божията сила.
3.3 Мено Симонс
Като представител на Радикалната реформация, Мено Симонс премахва недостатъците, допуснати от неговите предшественици.
Докато за Лутер и Калвин това, което не се забранява в Словото Божие се разрешава, за Мено това, което не е ясно указано в Словото се забранява. В словото няма тоги, свещи, хармониуми и др., затова трябва да се отстранят от богослужението. В този и в някои други свои възгледи, той се приближава до Цвингли.
Наречен от своите съвременници “Евангелски проповедник”, тъй като в проповедите и писанияте си се позовавал изцяло на Евангелието (Словото Божие), което за него е вечно и непогрешимо.
Обвинява реформаторите, че в своя подход към Библията се облягат на човешка традиция и знание (образование). Докато Мено говори там, къдто Библията говори, и мълчи там, където Библията мълчи. Истинската мъдрост е отгоре и е научена от Св. Дух.
Може би най-големия му “грях” е, че за разлика от реформаторите, той е приемал апокрифните книги за канонични. Негови последователи и по негово име се именуват по-късно оформилото се движение “Менонити”.
Назад | Съдържание | Напред