1. Въведение
Християнската църква през различните й етапи на развитие е имала различен авторитет на живот и вяра. В самото й основаване (втората половина на 1ви век), това беше поучението на апостолите; в ранното средновековие отците на църквата и вселенските събори; в тъмното средновековие уцението на църквата и нейната йерархия. С настъпването на Реформацията погледа се измества върху един друг достоверен източник за вяра и живот – Божието слово, Библията.
В основата на всичките реформатори то е норматив за духовния живот, както на отделните хритияни, така и на църковните общества. Издигането на Библията – на нейното превеждане на разбираем език за всички нации в Западна Европа през 15-17 век, довежда до религиозно оживление, и до масови обществени промени. Проповедниците на реформацията започват да я изучават и проповядват усърдно, което е едно ново явление за онези времена.
Влиянието на Библията, като живо Божие слово не е престанало през вековете. И днес вследствие на четене и проповядване, хора се обръщат към Бога, и цели нации се променят. Поради което, трябва да потърсим корените на тази практика в миналото.
В следващите страници ще проследим възгледа на Реформаторите за Божието слово, както и на някои от техните предшественици; Екзегетика, кълкуване и прилагане на Божието слово; Вдъхновението на Божието Слово – ролята на Св. Дух; Проповядването на Божието слово, и др.
Обсегът на настоящето изследване не позволява да се направи подробно изучаване на предмета, но дава една обща представа.