Пасторско консултиранеПасторското консултиране е модерна, изискваща добра психологическа подготовка форма на религиозно обгрижване. Провеждано обикновено от свещеници от различните вероизповедания или от други религиозни служители, то се стреми да съчетае техниките на консултативните методи с разбирането и прилагането на моралните насоки и духовните ценности на религията. За разлика от понятието религиозно консултиране, което не се ограничава с християнските пастори на западните вероизповедания, терминът пасторско консултиране обикновено се отнася до помощта, оказвана от религиозни водачи, чиято вяра се корнени в юдео-християнската традиция. Библията е пълна с примери за посветени мъже и жени, които са окуражавали, напътствали, подкрепяли, конфронтирали, утешавали, съветвали или пък по някакъв друг начин подпомагали хора, изпаднали в нужда. През цялата християнска ера пасторите и другите религиозни дейци са изпълнявали станалите известни като “четирите пасторски функции”: (1) лечение (връщане целостта на хората и подобряване на състоянието им); (2) поддръжка (помагане на изпадналите в беда хора да издържат и да надмогнат трудните обстоятелства); (3) напътстване (подпомагане наобъркани хора при вземане на трудни решения); (4) помиряване (възстановяване на отношенията между хората и между тях и Бога. Съвременното движение за пасторско консултиране започва през 20-те години на нашия век като реакция както против традиционното теологично образование, обръщащо малко внимание на практиката и пасторството, така и против ранното психиатрично лечение, в което почти няма място за религиозното виждане за лекуването. Клиничното пасторско образование се превръща във високоорганизирано движение. Голяма част от дейността му е посветена на създаването на стандарти и насоки за обучението на пастори консултанти, демонстрирането както пред персонала на болниците, така и пред преподавателите по теология, че пасторското участие е подходящо и ефективно при лечението на психични и физически болести, изследване на начините, по които могат да се свържат теологията и психологическите науки, доказване, че личностното и духовното развитие на семинаристите е поне толкова важно за духовенството, колкото и интелектуалното обучение. Почти всички семинарии и библейски колежи предлагат курсове по пасторско консултиране, а понякога и по сродни специалности като психология на религията, танатология1 или кризисни интервенции. Пасторите консултанти от всички теологични убеждения се занимават с лични, социални, брачни, семейни и религиозни проблеми. Основното ударение е върху справянето с настоящите проблеми, помощта за страдащите и духовното напътстване. Само в редки случаи пасторът консултант прави опити да се насочи към несъзнаваното, да открива изтласкани изживявания и да реформира личността. Пасторското консултиране се извършва не само в кабинетите на пасторите и в църковна обстановка, но също и в болници, затворнически килии, по домовете на енориашите, в ресторанти, в казармата и погребалните домове. Болничните и военните свещеници, както и свещениците в колежите и тези, свързани с водещите спортни отбори, обикновено се идентифицират като пастори консултанти. С увеличаване популярността на пасторското консултиране и признаването на неговата ефективност, все повече пастори са заливани с молби за консултация. В рамките на движението за пасторско консултиране се очертават няколко тенденции за удовлетворяването на тези потребности. Към тях спадат: нарастване на комуникацията и сътрудничеството между пасторите и специалистите от помагащите професии; създаване на по-добри учебни програми в семинариите; стимулиране на извършвано от лаици консултиране във и чрез местно паство; създаване на центрове за пасторска консултация; участие на пастори в нови и вече утвърдени консултативни клиники и центрове в общността; осмисляне на начини, по които църквата или синагогата могат да стимулират предотвратяването на проблемите; увеличаване използването на проповеди и малки учебни групи за стимулиране на психичното и духовното здраве; създаване на филми, семинари и учебни програми, които могат да допълват, заместват и предотвратяват необходимостта от консултиране. Г.Р. Колинс
1 От гр. Thanatos “смърт” и – логия. Дял от медицината, който изучава процесите, които стават в организма в предсмъртните моменти и след смъртта, а така също и признаците на смъртта.
|