12. Заключение
В своето догматично учение за Бога и някои практики Православието си има своето очарование и предимства. В Своя мистицизъм то много ми допада, предвид моето убеждение на Петдесятен християнин, което търси личната, мистична, свръхестествена връзка и общение на вярвания с Бога чрез Светия Дух, но както пролича и в предидущата точка, имам сериозни забележки към Почитането на Мария от богословска и историческа гледна точка. Разбира се, имам такива и към други учения и практики, напр. Молитвата за мъртвите, Проскомидията, и др., но те не са обект на настоящите разсъждения.
Както гласи мотото на това писание (виж го на стр. iii), ПЦ измерва отношението към Исус Христос с отношението към Неговата майка, по отношение на любов, почит, вяра, и пр. Според този цитат това е и мерило за истинско християнство. Въз основа на това, както и на други точки, по-горе изложени, култът към Христос е тясно свързан с почитането на Дева Мария.
Въведен много по-късно във времето, ПЦ го възприема и прилага в духовния си живот, което от своя страна противоречи на другия й основен авторитет – Свещ. Писание. Рождението, Приснодевството, Успението, и др. Се базират само и единствено на Свещ. Предание, което е по-несигурно относно достоверността си.
Почитта (култът) към Мария повдига и въпроси относно основни служения на Христос, като Ходатайство, Изкупление, Спасение, и др. Издигана в ранг, който не й принадлежи, така се хвърля сянка върху тези основни доктрини в Християнството и тласка незапознатите към една заблуда, която не съдейства за действителното им спасение. Ако Христос е Бог – все во все, не му трябват помощници, посредници между него и хората, Той е все-достатъчен.
Във вътрешния живот на Светата Троица не се допускат никакви други личности, било Божествена София или пък Дева Мария. Това се допуска само и единствено в разширеното Божие семейство – на всички истински покаяли се, повярвали в бога и в Христа и новородени чрез Божия Дух.
Догматът за Дева Мария трябва да се преразгледа и с оглед на Православната проповед. По-скоро отношението към Христос трябва да се преценява спрямо отношението към Неговия кръст, към Голгота и към делото на Жертвения агнец, по отношението на неговия Величав подвиг, който отвори пътя към спасението и към Бога. Според това ще бъдем съдени, а не според отношението ни към Неговата майка. Казва се: “Който има Сина, има вечен живот22, а не който няма Богородица, няма вечен живот, и чрез Него имаме мир с Бога23, а не чрез нея сме се примирили с небето. В основата на християнската проповед трябва да бъде апостолската проповед, т.е. Христос разпнат.
Цялата Христова църква ще се обедини само и единствено след скончанието на времената след Второто пришествие, Възкресението и Страшния съд. Дотогава ние ще си останем разделени от починалите в Христа поради времето и пространството. Ако искаме да бъдем заедно с всички светии от Стария и Новия Завет, както и с тези от цялата Църковна история, трябва да почакаме малко. Не проявяваме ли нетърпение, като искаме още от сега да общуваме с тях, и не се ли бъркаме в Божиите дела с това? Нека помислим.
Искрено се надявам и вярвам, че реформирането на ПЦ включва и преосмислянето на някои нейни догми (в това число включвам и преосмислянето на догмата за Дева Мария), както и някои практики, които нямат основание в Христовата истина, но са плод единствено на човешко предание24.
Може би е дошло времето, когато тя ще се откаже от претенциите си на единствената правилна църква, която води до спасение (между другото – твърдение, което характеризира сектантското мислене), и да гледа на всички други като на инославни и заблудени, но когато първо ще види гредата в своето си око, и тогава ще вади съчицата от братовото си око25. Амин.
Назад | Съдържание | Напред