Троица.Бг - 6. Мария в православната литургия

Ер. 17:5 Така казва Господ:
Проклет да бъде оня човек,
Който уповава на човека,
И прави плътта своя мишца,
И чието сърце се отдалечава от Господа.

6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята,
И няма да види, когато дойде доброто,
Но ще обитава в сухите места в пустинята,
В една солена и ненаселена страна.

7 Благословен да бъде оня човек,
Който уповава на Господа,
И чието упование е Господ.

8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода,
Което разпростира корените си при потока,
И няма да се бои, когато настане пекът,
Но листът му ще се зеленее,
И не ще има грижа в година на бездъждие,
Нито ще престане да дава плод.

На екрана: Библейски стих

6. Мария в православната литургия

Разглеждайки Мариологията в Източната църква, по време на Византийския период, дискутирайки девственото зачатие по отношение на Римо-католическото и на Православното му разбиране, отец Йоан Майндорф казва: “Църквата се въздържа от налагането на догматическа формулировка по отношение на Мария, с изключение на това, че тя е истинската и действителна Theotokos,”Богородица”. Без съмнение тази впечатлява титла, необходима по логиката на Кириловата христология, оправдава ежедневното й литургическо славене като “по-честна от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите””¹⁰.

За почитането на Мария в православната литургия свидетелства и следната част от Евхаристийния канон, наречен Богородично величание¹¹: “.... Безкръвна жертва е принесена. Свещеникът се моли тихо, като спомня всички светии, които с вяра са свършили живота си, а по-особено и гласно спомня пресветата, пречиста, преблагословена, славна Владичица и Приснодева Мария. Пее се възхвална песен на св. Богородица, обикновено – “Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице ....”.