4. Заключение
Настоящето изследване отговаря на някои жизнено важни за нас въпроси, като например: Как е създаден човека, и какво е неговото предназначение? Какъв беше големия му провал, който го доведе до “просешка тояга”? В духовната и материалната област на неговото съществуване? За безкрайната Божия милост и промисъл за проправяне на път за връщане назад към Бога, за прощаване на греха и за вечно спасение.
Човекът е създаден от Бога по Неговия образ. Част от Вечността е заложена вътре в него, но той си остава творение, въпреки че е най-висшето. Неговото предназначение е да се стреми към Бога, да Му подръжава, да Му служи и да Му се покланя. Най-отговорната задача, която му бе възложена от Твореца е да владее и да управлява Земята. За тази цел му бе дадена власт и авторитет над другите живи същества. И въпреки, че той се е намирал в едно блажено съвършено състояние на хармония със заобикалящия го свят и с Бога, той употребява своята свободна воля за да се надигне против Създателя си, което му “коства главата”. Поради своето грехопадение, той се изврати и падна до най-дълбоката тиня на на духовната и физическа нищета. Неговото духовно единение с Бога бе нарушено и от праведен и свят, той се превърна в грешник, притежаващ зла природа и поквареност. Хармоничната му връзка със забокалящия го свят също се наруши. Можем да кажем, че нашите разисквания в заключението до тук представят “благата вест”, която в началото изтъква проблема, а във кръя дава отговора му, а той е: Бог промисли избавление и връщане на “блудния син” чрез Христос. Той го направи от любов “за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Амин.
Назад | Съдържание | Напред