3. 4те състояния на човека
Библейски погледнато в исторически, настоящ и в есхатологичен план, човека е преминал, преминава и ще премине през 4ри състояния. Първото е периода преди грехопадението. Второто след грехопадението. Тези двете са характерни за всички хора. В лицето на Адам ние по-скоро наследяваме неговата греховност, отколкото неговата праведност. Нормално всички хора на света се намират или са се намирали в това състояние. Казвам, че са се намирали защото за вярващите, които са в състояние на придобито оправдание и изкупление чрез Божията благодат, състоянието на тотална греховност се е променило - те са способни да се противопоставят на греха. Също и по отношение на Бога е настъпила промяна, тъй като, той няма да ги съди, те са придобили примирение чрез Христос и са приети в Божието семейство. През това трето състояние преминава само християнина. Четвъртото състояние е вечната участ. То е характерно отново за всички хора с изключение на това, че тази участ ще бъде различна за християнина и за нехристиянина.
3.1 Преди грехопадението
3.1.1 В хармонична връзка с Бога
Много ми е трудно да кажа причината поради, която Бог създаде видимия и невидимия свят. Има различни мнени защо създаде и човека. Едно от мненията е, че човек е създаден за да общува с Бога и през целия си живот да се стреми към Него. Не вярвам поради скука в небето Той да е решил да сътвори “хомо-сапиенс”, нито пък от някъква нужда от общуване извън Троицата. Мога само да кажа, че Бог е имал добри намерения за да го направи. Човекът е създаден без недостатък като сътворено същество. В Бит 1:25 се казва, че след като Бог видя човека, си каза, че е нещо добро. Адам бил сътворен съвършен човек - надарен с всичките телесни, умствени и духовни дарби, поставен в Едемската градина …., свят и щастлив…12 Той остана доволен от работата си.
Всеки изобретател, когато прави някакво изобретение или продукт, го прави с някакво преназначение. Той създава всичко с определена цел: да му служи за нещо в живоа. По подобен начин Бог очаква човекът да му служи и да му се покланя.
От 3та глава 8-19 стихове разбираме, че Бог и човек са си разговаряли лице в лице. Между тях е имало духовна връзка, достъпа до Бога бил свободен.
3.1.2 Божия управител над Земята
Не е случаен факта, че човекът е наречен “венец на творението”. Той е най-сложно устроеното същество създадено от Бога. Не само това, но той е поставен като господар над всички останали, като един вид управител. Много е интересно да се забележи, че всяко животно: мечка, лъв, дори слон, независимо от големината и силата си, бягат от човека. Това е демонстрация за признаването на неговия авторитет. Уникална е и способността на човека да обработва и култивира почвата: да произвежда трева, цветя, дървета и др.
Всичко това идва от заповедта, която му бе дадена веднага след идването му на бул свят - Бит 1:28: И Бог ги благослови и рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество що се движи по земята. Дадена му бе отговорност и акредитация за изпълнението и.
Малко по-късно виждаме тази власт, че беше упражнена в наименуването на земните твари. Бог се съобразяваше и приемаше власта му на земята като сътворец - 2:19 И Господ Бог образува от земята всички полски зверове и всички въздушни птици, и ги приведе при човека за да види как ще ги наименува, и с каквото име назоваваше човека всяко одушевено същество, това му остана името. Той беше като цар, който имаше своя “Бял дом” - Градината Едем.
3.2 След грехопадението
3.2.1 Последствията от греха
В Бит 3, както и в други пасажи в Библията виждаме, че след грехопадението настъпват някои промени в човешката същност. Грехът нанася поражения както в самия човек, така и по отношение на човека към околните, така и по отношение на Бога. Бяха нанесени проклятия върху мъжа, жената, земята и сатана - 3:14-19.
3.2.1.1 Страх, срам, съвест
Когато Бог потърси човека в градината, Той се скри защото беше започнал да се страхува от Него - 3:7 Чух гласът ти в градината и се уплаших. Духовната връзка се беше скъсала. Това окончателно стана когато бе изгонен от Едем и Божието присъствие13. Той изпита срам - непорочността му бе заменена с греховност, поради което трябваше да се покрива. В него започна да действа съвестта, защото позна злото. От тук нататък тя щеше да му служи като индикатор, който да разграничава доброто от злото - 22ст.14
3.2.1.2 Онаследяване на вината
Поради грехопадението, което е бунт, (непокорство) срещу Божията заповед, а от тук и срещу самия Бог, човекът е виновен пред него. Дефакто само Адам бе виновен, но деюре като наш пра-родител ние наследяваме неговата вина и грешната му природа - Рим 5:12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха следователно всеки човек, без изключение е грешен и отговорен пред Него.
3.2.2 Загубен ли е божия образ?
В пасажи като Яков 3:8-915 срещаме твърдение, че Божия образ все още се съдържа у човека. Човекът загуби нещо от него, но не всичко. Згуби святостта си, способността волево да се стреми към Бога и.т.н., но все още той притежава жива душа и правото да избира. По-скоро свойствата на “образа” бяха притъпени: Когато грехът е влязъл в човешката раса, Божият образ, по който е бил създаден човекът, не се е изгубил.. Можем да кажем, че той е станал нечетлив, но не е бил изтрит. Ако дефиницията ни за образа е правилна, то когато човек го изгуби, той би престанал да бъде живо, рационално същество16.
3.3 След спасението
3.3.1 Новорождение, изкупление, осиновление
Една дефиниция за новорождение гласи17: Новорождение или "ново раждане" (Тит 3:5, Йоан 3:3, 1Петр 1:3)18, описва вътрешното (обновяване) чрез Святия Дух, което настъпва когато един човек стане християнин. Историческата основа за това обновяване е от идването на Исус Христос и Неговата заместителска смърт (Тит 3:4,6; Йоан 3:16)19. Човека получава прощение на греховете чрез вяра в Христос и се ражда отново за живот характеризиращ се с вяра, любов и надежда.
От нея става ясно, че настъпва едно вътрешно обновление в човека, което измества греховността и възкресява човека за един нов живот с Бога. Този живот наподобява на живота, който беше характерен на прериода преди грехопадението. Основна заслуга за това има заместителската жертва на Христос, чрез която ни сме изкупени от вината, Божия гнаяв е задоволен (омилостивление). Настъпва мир между нас и Бога. Той ни осиновява. Духовната връзка и общение е възтановена отново. Това състояние е характерно само за вярващите, невярващите го пропускат и отиват директно на четвъртия етап - възкресение, съд и.т.н.
3.4 Вечна участ
Човекът има начало, но по същество е безсмъртен. Веднъж дошъл в съществувание, той живее вечно. Макар смъртта временно да разделя духът от тялото, тя е началото на друг живот в други стойности и измерения. Периода между смъртта и същинската Вечност е междинно състояние. Възкресението обединява отново човека (съединява тялото и духът), това го подготвя за съда, където Бог решава вечната ву участ в рая или в ада.
3.4.1 Възкресение и съд
В Библията те са тясно свързани едно с друго. Съдът изисква възкресение. Това е описано в стихове, някои от които са Йоан 5:24-29 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, 29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане., ДА 24:14-15 Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците, и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат., и Откр 20:4-6 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.Блажен и свет е оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.
Всеки ще бъде възкресен телесно и всеки ще бъде съден, но ще има разлика между вярващия и невярващия20.
3.4.2 За християнина
Християнина ще бъде възкресен и ще получи прославено тяло, подобно на зъзкресеното тяло на Исус. Това тяло ще бъде неговото си тяло от земния живот, но променено, пригодено за небесния - апостол Павел казва, че “плът и кръв не могат да наследят Божието царство”. Християнина ще дойде на съд, но този съд няма да определя мястото му във вечността (това се определя от земята), но дали е бил верен на Господа приживе, как е съумял да използва даденото му от Бога и според това да получи полагащата му се награда21.
Неговата участ е вечен живот в Небесния Ерусалим в присъствието на Святата Троица.
3.4.3 За нехристиянина
Според цитата в Йоан 5:29, който споменахме - невярващите ще възкръснат за осъждение. Тяхната участ също ще бъде препотвърдена на Великия съд. Въпреки, че тя деюре вече е решена от тяхното отношение към Христос на земята и от техния живот, тогава те ще бъдат отделени от вярващите “така, както пастира разделя овцете от козите”. Тяхната вечна участ е във вечния огън - Откр 21:8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
12 Български библейски речник стр. 11
13 Бит 3:23-24 Затова Господ Бог го отпрати от Едемската градина да обработва земята, от която бе зет. Така Той изпъди Адам, и постави на изток от Едемската градина Херувимите и пламенния меч, който всячески се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
14 И Господ Бог каза: Ето, човека стана като един от нас, да познава доброто и злото?.
15 Но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени
16 Райри, Чарлз. Основно богословие стр. 231
17 Ferguson, Wrightq, New dictionary of theology, стр.574
18 Тит 3:5 “4Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, 5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, 6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия спасител, 7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.”; Йоан 3:3 “Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре<Или: Изново.>, не може да види Божието царство.”; 1воПетр 1:3 “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез въскресението на Исуса Христа от мъртвите”.
19 Тит 3:4,6 “3 Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг. 4Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, 5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, 6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия спасител”; Йоан 3:16 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
20 2ро Кор 5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдълище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или лошо
21 1во Кор 3:11-15 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама, 13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден щея изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
Назад | Съдържание | Напред