2. Човекът
2.1 Същност
Преди да навлезем по-подробно в главната тема, която е предмет на това есе, трябва да споменем някои общи характеристики на човека.
По своята природа, той е психофизическо същество, което е устроено по много сложен начин. Не е случайно, че е наречен “венецът на творението” защото виждаме как творческия отпечатък на Бога е оставил уникални черти, които са присъщи само на него в цялата природа, които напомнят толкова много за Създателя. Макар психиката да има сходни общочовешки черти във всички хора, всеки един се различава от другите. Това е строго индивидуално. Човек мисли, чувства, приживява положителни или отрицателни емоции, може да упражнява свободната си воля, може да греши, да предусеща доброто и злото и.т.н. Тялото по същия начин е устроено уникално. То също е характерно за всеки, но и много различно при всеки. Затова има високи, средни на ръст или ниски хора. Съставено от плът, кръв, различни телца и клетки, мускули, сухожилия, костни елементи и.т.н., лекари и изследователи от векове изследват неговото телесно естество и въпрки напредъка на медицинските методи и апаратура, натрупания опит през вековете не е достатъчен за да твърди, че го познава изцяло. Все още има области в човешкото тяло, които са загадка за медиците и те продължадат своите проучвания. Психиката и физиката са взаимно свързани, те не могат да стоят разделени един от друг, или с други думи можем да кажем, че духовното (невидимото) и физическото (видимото) не могат едно без друго. Те са в тясна връзка и представляват живия човек, който живее на Земя. Ако те се разделят, както казва апосол Яков това показва, че е дошла смъртта.1
2.2 Дихотомия и Трихотомия
От горното е явно, че човекът е материална и духовна същност. Има два богословски възгледа, които са съгласни с това, но в същото време се различават. Те са обозначени със сложните термини: дихотомия и трихотомия.
Дихотомията разглежда човека като състоящ се от две части: тяло и душа, трихотомията го разглежда, като състоящ се от три части: тяло, душа и дух2. Сред изследователите има поддръжници и на двата възгледа.
В България повече се приема възгледа, че човекът се състои от дух, душа и тяло. Широко разпространено е мнението в нашите църкви, че духът е този, който дава физическия живот на човека, той е мъртъв без без Бога и се новоражда след спасението, душата е индивидуалнастта, която включва: ум, чувства и воля. Тя се спасява (освещава) по време на целия живот. Тялото е обиталището където обитават душата и духът. То ще бъде възкресено след смъртта и човекът ще бъде спасен и физически. На популярно ниво се смята, че в това отношение ние сме подобни на Бога, защото както Той е Троичен - Отец, Син и Святи Дух, така и човекът се състои от три части. Това може да бъде добра аналогия, но тя може да се укаже и неточност в светлината на цялото Писание.
Библейските пасажи, на които се основава възгледа за трихотомията са основно два: 1 Сол 5:233 и Евр 4:124.
Дихотомистите виждат взаимозаменяемост между използването на душа и дух, като считат, че те се отнасят до едно и също нещо. Те разглеждат граматическите особености в гръцкия и еврейския в подкрепа на своето становище. Сравняват напр. Мт 10:285 с Екл 12:76 и др. Чарлз Уесли е бил в тази група7.
Мисля, че Писанието дава основание да се мисли както за две, така и за три - съставност на човека. То допуска и двете мнения. Като такъв, който е склонен да опростява нещата за мен е по-приемлива двусъставността от практична гледна точка при отговора на въпроса: След смъртта, къде отива душата и къде духът? Ако имаме само напр. дух е по-лесно, ако имаме и душа трябва да и търсим място и на нея. Това разбира се е субективен аргумент.
Тъй като и двете мнения са съгласни, че човек е тяло и дух, аз не бих спорил нито с едните, нито с другите защото техните мнения не са от жизнено важно (спасително) значение за нас, просто бих се опрял на тази допирна точка и бих приел, че човекът е духовен и материален.
2.3 Произход
Много е важно да сме наясно с произхода на човека. Как е дошъл в съществувание? Това може да ни помогне да разберем самите себе си: каква кръв тече във вените ни - “божествена” или “животинска”, и за какво е нашето предназначение? В тази точка ще споменем два възгледа: Еволюция и Сътворение от Бога. И двата са много известни, но единия превъзхожда другия.
2.3.1 Еволюция
Еволюцията е много позната на българина, тъй като до преди няколко години беше изучавана в училищата, по-специално в часовете по Биология. Според еволюцията, материята и човека се появяват случайно на земята. Като първоначално формите на живот са били елементарни и в продължение на стотици-хиляди години те са се развили и усъвършенствали към по-сложни такива. Подобно човекът е произлязъл от маймуната и благодарение на труда се е усъвършенствал и е станал човек. Ако приеме някой този възглед, ще може поне да има някакво обяснение защо понякога човека се държи не като човек, а като животно?
2.3.2 Сътворен от Бога
От християнска гледна точка само един стих: Бит 1:258 опровергава теорията за еволюцията. Бог направи всяко нещо според видовете му: разтенията и животни, тревите и техните видове, рибите и техните видове, маймуните и техните видове и накрая сътвори човека, с отделен творчески акт от другите творения. Затова и днес има маймуни. Ако еволюционната теория беше вярна, че маймуната е предшественик на човека, днес маймунския вид нямаше да съществува, защото всички маймуни щяха да са се превърнали в хора. Бог създаде човека приличащ много на Себе Си и то с определена цел, която ще разгледаме в първото състояние - “преди грехопадението”.
2.3.3 По Божии образ и подобие
В Битие 1:26 и 27 е записано: “И Бог каза: да направим човека по нашия образ, по наша прилика…..; И Бог създаде човека по своя образ, по Божият образ го създаде”. Веднага прави впечатление, че за никое друго същество не се споменава в тази глава, че е саздадено по Божия образ. Само човекът носи Божия образ в себе си, затова и животът му е толкова ценен. Както по времето на Стария Завет, така и в съвремеността са се убивали животни без особени задръжки, за да се ядат или за да се принесат в жертва. Обаче ако се убие човек в Стария Завет, убиеца заплащаше със собствения си живот9, а днес той се съди от най-строгите канони на закона.
По какво човек е по Божия образ? Във всеки случай не по материалната си част, а по духовната. Бог не е материален, но можем да кажем, че по-скоро Той се е уподобил на човека чрез въплъщението на Христос, отколкото обратното. Божия образ се съдържа у човека в духовни измерения, като: вечна душа, морални и нравствени качества, духовно естество и др.
Думата “образ” говори за нещо, което наподобява оригинала - Бит 5:310, Сит приличаше на Адам, но не беше Адам. В същото време образа съдържа нещо от оригинала, но не всичко. Така човек наподобява на своя Създател - носи някои от Неговите характеристики, но не ги притежава всичките защото име голяма разлика между тях двамата. Най- малкото Единия е Творец, другия - творение, човекът им начало, а Бог е вечносъществуващ и.т.н. Връзката между образ и подобие намирам в същата посока: Човек е “образ” защото притежава някои черти на Бога в себе си, но но не всичките, поради това той “наподобява” (е подобен) на за своя Творец.
От лингвистична гледна точка според някои автори, термините “образ” и “подобие”, обозначават едно и също нещо. Те са свързани и равнозначни. Един от тях е Мартин Лутер11.
На този въпрос ще се спираме и в по-нататъшните етапи в нашето изследване.
1 Защото както тялото отделено от вухът е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва - 2:26
2 Милн, Брус, Наръчник по систематично богословие, стр. 105
3 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето.
4 А сам Бог да ви освети напълно и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
5 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.
6 И се върне пръстта в земята каквато е била, и духът се върне при Бога, който го е дал.
7 Милн, Брус, Наръчник по систематично богословие, стр. 105
8 Бог направи земните зврове според видовете им, добитъка според видовете му, и всичко що пълзи по земята според видовете му, и Бог видя, че беше добро.
9 Който пролее човешка кръв и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка, защото човек е създаден по Божия образ - Бит 9:6
10 Адам живя сто и тридесет години и роди син по своята прилика, по своя образ и го наименува Сит
11 Милн, Брус, Наръчник по систематично богословие, стр. 104
Назад | Съдържание | Напред