ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ЕВАНГЕЛИЕ СПОРЕД ЛУКА1. Авторство
В стихове от 1 до 4 се казва, че “мнозина са предприели да съчинят повест според свидетелствата на очевидци и той (Лука) е предприел да направи същото, като изследвал подробно всичко около личността и делото на Исус” – парафраза. От тези стихове както и от последователността на хронологията на евангелието и деянията на апостолите, споменаването на историческите събития и управляващите владетели ни говорят, че Лука е бил добър историк, който точно описвал и боравел с фактите и събитията по онова време. Не само това, но и гръцкия стил, на който той пише е един от най-добрите в Новия Завет, говорейки за неговото познание и интелигентност за неговото време. От Колосяни 4:10-14, научаваме, че по професия той е бил лекар и езичник, за което говори и латинското му име, той е единствения езичник от авторите на Новия Завет. Роден в Антиохия Сирийска. Ириней казва за него, че е бил неразделен спътник на апостол павел. Споменаването на неговото име от Тертулиан, Мураторийския канон в своя Антимарсионски пролог, фигурирането му в Манускрипта Р.75 от края на втори век са извън-библейските потвърждения за автора и достоверността на книгата. 2. Датирането на евангелието е тясно свързано с Деяния на апостолите. В тях не се споменава нищо за събития станали след 62 година (гоненията на християните по времето на Нерон и разрушаването на храма), но се споменава за второто затваряне на Павел в Рим. Втората половина на 60-те години те са били написани и вече са се разпространявали от църквите. Най-вероятната дата на написване е между 62 и 64 години. Цели на написването: За потвърждаване на фактите – 1:1-3 стихове. По времето на ранната църква много хора са писали за Исус Христос, но не всичко, което са писали е било достоверно, затова Лука пише, за да даде увереност на хората за истинността за всичко свързано с Господа, което се е знаело от тях. Друга цел е поучение на вярващите и евангелизиране на невярващите. 3. Писано до Теофил, човек с гръцко име. Този факт предполага, че книгата е писана до християни – езичници. Лука ясно набляга, че спасението не е само за Израел, но и за целия свят. 4. Исус Христос е Спасителя на всички хора. Набляга се, че Той е равен на Бога – има Божествени атрибути като: Суверенитет, Власт над демоните, болестите, да прощава грехове, Съдя, отдава Му се Божествена почит. Споменава се и за Неговото човешко естество: прославя Бога, има лична молитва, огладнява и ожаднява. Засяга темите за отношението Му към: молитвата – 18:1-8; 6:2, бедните и богатите – 12:13-21;16:13-31. Вижда се много ясно отношението на Христос към нечестивите и грешните – 15:1,2; 19:9,10; 5:27-32. Евангелието на жените и социално слабите: 8:2,3; 10:38-42; 23:27-31; 17:11-19; 14:1-4. За разлика от Матей, който проследява родословията по царската линия на Давид, Лука ги проследява от Исус до Адам, като подчертава, че “всичко това стана, за да се изпълни словото”. В Исус се изпълняват писанията и с идването на Месия се дава светлина на езичниците и прослава на Израил. Обръща се внимание на взаимоотношенията на Христос и света, и Христос и църквата. Важно: Както другите евангелисти, така и Лука, са писали на свитъци, които са имали точно определена дължина. Трябвало е да подберат какво да включат, защото всеки сантиметър хартия бил ценен. Не е случайно, че автора на това евангелие отделя толкова голямо място за отношението на Исус към жените. По това време жената е била третирана като по-нискостояща от мъжа и в много отношения е била подтискана. Например, в храма жените са стояли отделно от мъжете в помещение 15 стъпки по-ниско. Не са считали за нужно да бъде поучавана. След раждането очищението на женското дете е продължавало по-дълго в сравнение с мъжкото. Йосиф Флавий е записал една сутрешна молитва, която гласи: “Благословен да си Ти, Господи, О, Боже, който не Си ме направил роб или езичник или жена”. Фарисеите и книжниците не са говорели с жени на публично място. С други думи жените са били изолирани от религиозния и обществен живот. Приемането и издигането на жените от Исус повлиява за промяната на отношението към тях не само в обществото по онова време, но и днес.
|