1. Дори човек, който не познава добре Библията, когато чете евангелията ще забележи, че Евангелието според Йоан е много по-различно от така-наречените синоптични евангелия: според Матей, Марко и Лука. По своя стил и структура то се различава коренно от тях, въпреки сходствата, които имат помежду си.

Вътрешните доказателства ни говорят, че нейния писател е бил евреин, познавател на еврейските обичаи и Старозаветния закон – 15:25. По точното назоваване и местонахождение на географските местности личи, че е от Палестина – 3:23; 11:54. Очевидец: познава добре учениците – 6:5-8; 12:21. Бил е свидетел на личните им разговори с Исус – 13:36; 14:5,8. Един от 12-те: знаеше много неща свързани с Исус, които бяха достояние само на учениците му – 13:1-3,11; 18:4. В 13:23, се казва: “А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус беше се облегнал на Исусовото лоно”. Този ученик трябва да е бил от най-близкия кръг на приближените Му. Знаем, че писателите са говорели индиректно за себе си, както е казано и в 18:15,16 “другия ученик”, което кореспондира с 20:20-24. В началото на 21 глава се споменават хората присъстващи на явяването на Исус при Тивериадското езеро и в групата са включени Яков и Йоан – Заведеевите синове, Петър и др. По системата на елиминирането от тези тримата: Йоан е вероятния писател на четвъртото евангелие.

Външните доказателства също ясно потвърждават това авторство. Ириней (180-та година) в своето произведение “Срещу ересите” – 3та кн. 1гл., пише: “Йоан – Господния ученик облягал се на гърдите Му, сам е публикувал евангелието по времето на престоя си в Мала Азия”; Климент Александрийски (220-та година), казва че “този Йоан последен от всички съзнавайки, че външните факти са изложени в евангелията, бе принуждаван от учениците си и Божествено вдъхновен от Духа да състави духовно евангелие”.

2. Твърденията за датировката са противоречиви: от 45г. (Тори) до 150г. (Тюбингенската школа). Предположенията са, че в 21:19, Йоан е знаел, че Петър е умрял (64-65г.) Устно предание говори, че Йоан е живял до времето на император Траян (117г.), а писал по времето на неговия предшественик Дометиан (81-96г.).

В 9:22; 12:42; 16:2, Йоан споменава за отлъчване от синагогата, което е започнало да става масова практика след събора в Ямния през 85г. Също не споменава нищо за садукеите, чиято дейност замира след 70-та година. Всички тези доводи натежават към една по-късна дата, вероятно през периода 80-85г.

Четири са предполагаемите места на написване: Александрия, Антиохия, Палестина и Ефес. Ириней в произведението: “Срещу ересите”, казва че “Евангелието е публикувано в Ефес – Азия”; “След разпръсването на апостолите – 64г. (Юдейското въстание) на Йоан се паднало Мала Азия” – потвърждава Евсевий.

В 20:30,31, автора ясно говори за своята цел при написването: “А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тая книга. А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаника, Божия Син, и като вярвате да имате живот в неговото име” – към невярващи да повярват и към вече повярвалите да продължат да вярват. Друг повод е борбата с гностическите идеи за Исус, която апологетика против тях изобилства в цялата книга.

3. Споменаването на Помазаника и Божия Син, ни кара да мислим, че той говори на религиозно – грамотни хора, кореспондирайки с 2 Йоана 1-4 и 3 Йоана 9,10, се обръща към млади езичници – християни, за да ги утвърди във вярата, 12:20, описва идването на гърци при Исус. През цялото евангелие самаряните са героите на вяра, а евреите са порицани за духовна слепота – 9:29-30.

4. Исус Христос е Бог. Единствено в Евангелието според Йоан са споменати 7-те “Аз Съм” от Изход 3гл., което беше името на Йехова в Стария Завет, което сега предписва на Себе Си: Хляба на живота - 6:35 Светлината на света – 8:12; Вратата на овцете – 10:7; Добрия Пастир – 10:14; Възкресението и живота – 11:25; Пътят, истината и живота – 14:6; Истинската лоза -15:1.

В 1:1, което е равно на Битие 1:1, за Исус се говори като за “Логос” – вечното слово, което е Бог, Който е съществувал “В началото” преди създаването на света – 3:13; 6:62; 8:58; 17:5. Той е изпратения от Бога Месия (15 пъти споменава думата “изпратен”), Цар, който има не политическа, а духовна власт. Той е и пасхалното Агне дадено в жертва, което “носи греха на света” – 1:29-36.

Светия Дух е описан като “Друг Утешител (Защитник)” – продължител на делото Му, който е бъде изпратен да замества Исус след неговото възнесение – 14:17; 15:26; 16:13. Ще изобличи света за грях, съдба и праведност – 15:7-11, и ще покаже бъдещите събития – 13стих.

Важно: В цялото евангелие, Исус е поставен като в една съдебна зала, срещу обвинители, пред които се защитава, например: юдеите – 7:14-8:58. Също така и другите Негови речи не са поучения както в Матей, а те са като една защита на Неговата личност и учение – 3:1-21 (Никодим); 4:7-26 (Самарянката), и др. Никъде в евангелието върху Него не е произнесена някаква присъда.