Кризите
Човешкият живот е изпълнен с кризи. Те могат да възникнат вследствие на развитието на Аза, или със ситуациите. Могат да бъдат очаквани или внезапни. По своето естество те са временна загуба на способност за справяне със дадена ситуация, вътрешен отговор на външно заплашително събитие. Кризите са тясно свързани или най-често съпътствани със стрес. Те могат да бъдат с различна сила и да се проявят като: заплаха, вътрешна изтощеност, пречупеност, или да се развият до състояние на активна криза.
Когато Аза има симптоми на стрес, когато е объркан, когато се наблюдават разрушителни действия в поведението, когато има намаляване на ефективността, това може да са индикатори за настъпване на криза.
Те могат да бъдат предизвикани от външни или вътрешни фактори: външни – раздяла или смърт на брачен партньор, заболяване, загуба на работа, и др.; вънрешни – оценяване на събитие като заплаха за Аза, или заплаха за неговите базови потребности, неспособност на Аза да отговори с адекватни действия.
Източниците на кризите са: Преходите (преминаване от едно състояние в друго), напр. от не семеен в семеен, от неродител в родител; Смяна на ролите (когато Аза поема роли, които е добре да сподели с другите, или когато излезе от една роля и влезе в нова роля, и не знае какво да прави); Промени в средата на жизнения път (когато в зрялата възраст настъпва време на преоценка), личността не е удовлетворена, търси смисъл, идентичност, себереализация.
Навлизането в кризата преминава през някои особени последователности. Появава се дистрес, повишава се равнището на напрежението. Аза се опитва да се справи със ситуацията, като обикновенно разчита това да стане посредством своите умения. Съзнавайки обаче, че те не са достатъчни, той се опитва да призове и въвлече другите на помощ. Ако до известен период от време, (няколко месеца) Аза не се справи с кризата настъпва дезорганизиране, неефективност, депресия.
По време на този период той губи себеуважение (като цяло или в отделна област), изразяващо се в себеотхвърляне, убеденост в собствената безценност. Променя се чувството му за идентичност. Аза започва да преосмисля “кой съм”, това може да се превърне в условие за израстване и развитие. Започва да се съмнява в собствените си способности, дали може да се справи с това което прави. Започва да губи сигурност за оцеляването си. Азът става неуверен, че ще се справи със задоволяването на базовите си потребности.
По време на кризи Аза изпитва: усещане за слабост и необичайност, идват му мисли като: “никога не съм се чувствал така; усещане за опастност, страх че нещо лошо ще се случи; обърканост (не може да мисли ясно), мисловната дейност е парализирана; отчаяност и обърканост, (чувства че е опитал всичко, и че няма какво повече да направи); апатия, не вижда помощ от никъде, (мисли че нищо не може да му помогне); безпомощност, (усещане че не може да се справи със ситуацията), и търси някой да му помогне; дискомфорт, (чувства се жалък и нещастен).
Когато човек е в криза може да изпадне в емоционална слабост, лошо физическо състояние; вина (обвинение отправено към собствения Аз); прекалена зависимост или независимост. Той очаква защита и контрол над ситуацията. Той би искал някой да му покаже любов и грижа. Да получи разбиране, което да го доведе до себеразбиране.
Преживяването на кризите може да бъде по-лесно, ако Аза е преминал по-безболезнено през предишни кризи.
Миналите преживявания ако са му донесли положителен опит в справянето, имал е устойчива идентичност, запазило му се е чувството за компетентност, това създава усещане за контрол над собствената съдба, което побеждава безпомощността и безнадежността.
Много е важна и социалната поддръжка, ако има хора около него, които да го окуражават и поддържат, това ще доведе до ограничаване на кризата и възникващия дистрес.
От значение е и как Аза възприема кризата, не самата криза като същност, но как той оценява кризата, каква е причината, каква е степента на заплашителност, разрушителност и опасността, която тя може да му донесе.
Дали вижда кризата като една възможност за развитие и израстване, или гледа на нея като негативно събитие, като на нещо, което го вкарва в безисходност.
Върху силата на кризата оказват влияние вярванията на човека, ценностната му система и философия за живота.
Назад | Съдържание | Напред