![]() СмъртСмъртта дава ценност на живота. Когато човек мисли за нея, това го кара да живее пълноценно, да се опитва да го употреби, да живее живота си по предназначение, което чрез смисъла той трябва сам да открие. Тя е последното събитие, което затваря страницата на живота. Както раждането, така и смъртта са неотменими, но смисълът който открива Аза в тях е различен. Живота го радва, смъртта го натъжава и плаши. Всеки се радва, когато едно дете се радва, никой не се радва когато някой умира, особено когато това е млад човек, който не се е възползвал от възможността да усъществи жизнения си подвиг, тогава се появява у другите чувство на скръб за неизживения живот. Преживяването на смъртта е винаги преживяване на самия Аз. Самата смърт не е толкова страшна, колкото мисълта за смъртта. За някои тя може да е нежелана и безнадежна, за други тя може да е очаквана и свързана с надежда за по-добър живот. За някои тя може да бъде отбягвана тема за други (като пишещия тези редове), достойна за поезия: Когато чукне и на твоята врата,
Приемането на смъртта с положително отношение, зависи много от това дали човек гледа на нея като край на живота въобще или като врата към нов по-добър живот. Въпреки, че това не е обект толкова на психологията колкото на вярата, като Пастирски консултанти, ние трябва да сме загрижени не само за справяне с проблемите и земното добруване на хората, които консултираме (изповядваме), но и за тяхната вечна участ. За преминаването им от земния живот към друга духовна действителност и за срещата им с Бога. Назад | Съдържание | Напред
|