Старост
Така неизбежно идва тя. Това е необратим процес. Въпреки, че много индивиди от третата възраст, днес се стараят с много усилия и пари да изглеждат по-млади, често този стремеж се превръща в нещо трагикомично, достойно за пиеса на абсурда, а не за превръщане на една отминала реалност в настояща същност. Времето неумолимо е отлетяло с това силата и красотата.
Приемането на остаряването може да доведе до угнетеност, но тази истина трябва да бъде приета с факта, че всеки остарява, и с надеждата че остаряването не винаги е угнетително. Цената на дългия живот е старостта.
Остаряването изправя Аза пред някои предизвикателства: физически и психически промени. Те протичат особено болезнено при жените, които преживяват така наречената “критическа”, която се характеризира с менопауза и други белези.
Появават се нови предизвикателства, с които трябва да се бори: отслабване на физическите и интелектуални сили, приемане на нови роли и активности, засилване на зависимостта, осмисляне на смъртта.
Ако Аза не се справи с тези предизвикателства настъпва озлобление, презрение и отчаяние, което ще изяви нерадостната, тъмната страна на старостта. Така ще се засили оскотяването и духовната смърт ще изпревари физическата смърт.
Но старостта не е задължително да бъде тежка и угнетителна, тя може да има и своите светли страни. Трудностите свързани с остаряването може да не са толкова големи, колкото изглеждат.
В старостта човек може да запази своето достойнство и себеуважение; да гледа към оптимистично към бъдещето; да гледа на всеки ден от живота си като дар; да приема някои житейски функции и задачи; просто да приеме промяната.
Предимствата на този период са, че Аза не се притеснява за бъдещето. Той не е завладян от мисли за кариера, за реализиране на собствения си потенциал, за създаване на семейство, за правене на избори от най-различно естество. Сега той може да се наслаждава на постигнатото в спокойствие и мир.
Животът в тази възраст има свое време. Непрекъснатостта му се изразява в периоди на активностти и усамотение. Той се поддържа чрез спомените, чрез жизнения преглед. Връщането към миналото, преглеждането на документи, снимки и други негови атрибути препотвърждават собствената самоценност – значимост, изградена в изминалия житейски път. В тази възраст живота достига до пълонта.
Изследователи са открили, че въвличането на възрастните хора в различни дейности, (да бъдат отговорни, да се грижат за “малки неща”, да се чувстват полезни и съпричастни), не само ще удължи живота им, но и ще се засили чувството за достойнство и значимост. Това ще върне смисъла в живота и ще изпълни Аза с вяра. А да си изпълнен с вяра, означава да вярваш че съществуваш, че животът си заслужава да се живее до последен дъх.
Назад | Съдържание | Напред