Зрялост
Зрялостта е периода, когато човек навлиза с пълна сила в живота. Той получава увереност в себе си. Опознаване и осъзнаване на собственото Аз, търсене на пътя в живота, обучение, професионална реализация, (които е търсел в юношеството), намиране на интимна връзка, създаване на семейство вече се постигнати. Сега той е готов да твори, да дава от себе си, да поеме отговорност, да се отвори към другите и да заеме своето място в обществото.
Двете основни нужди, които се превръщат и в цели в този период това са нуждата от това личността да избере да се труди и да обича. Които две неща ще му помогнат да се самоусъществи. В съответствие на това дали ще се реализира в тези две посоки личността ще изпита или радост и задоволство от себе си или разочарование и апатия.
В тази възраст личността се научава да се справя с критичните житейски ситуации, тя е във върховата си степен на физическия и умствен капацитет. Сега е време, когато трябва да се реализират мечтите, да се затвърди духовността, интелектуалния потенциал.
През този период времето тече бързо, макар понякога и монотонно. Зрелия човек трябва да се справи със своите недостатъци, като погълнатостта от егото, на тялото, въпроса със интимността, старостта и приятелството. Трябва да преосмисли своята културната идентичност, традиции и ценности. Той е изправен пред избор да бъде като другите или да бъде самия себе си. Настъпва поврат в развитието. Аза от наблюдател на себе си и на собственото си развитие се превръща в автор на своя живот, когато той става свободен да избира и да определя насоката на жизнения си път.
Това дали Аза ще успее да реализира своята зрялост зависи от отношението към собствения му живот, дали той ще се предаде или противопостави на тежестта на ежедневието и рутината, което ще спре неговото развитие, и дали ще преодолее монотонността и безразличието и ще продължи да се развива, устремен към своя житейски подвиг. На помощ в тази критична точка може да се притече оптимизма и окрилеността, който обикновенно бележи този период от жизнения цикъл, за да може Аза да остане верен на себе си и да запази нравствената си твърдост.
Търсенето на собствената идентичност ще се превърне в един от най-важните моменти за зрелия човек. Това ще се изрази и постигне, както вече споменахме чрез професионалната реализация и реализирането на личните, интимни нужди (работа и семейство).
Дейността е от съществено значение за раелизиране на личността (особенно за мъжа). С една задоволителна за изразяване на собственото Аз работа, както и с едно добро заплащане, са свързани много от мечтите, очакванията и надеждите. С нея се постига значимост, намира се смисъл в живота, спомага човек да получи удовлетвореност и щастие.
Избирането на професия зависи от наклонностите, интелектуалния и физически потенциал, образованието, влиянието на родители и роднини в ранните години. Достигането на професионална (трудова) зрялост преминава през няколко етапа: подготовка (в детството и юношеството), израстване и утвърждаване, съхраняване достигнатото, и накрая на спад и прекратяване на трудовата дейност, когато в третата възраст намаляват физическите и духовни сили.
Въпреки, че дейността може да донесе угнетеност, и да се превърне в повинност, липсата (загубата) на дейнсост е по-лоша, защото това бележи края на жизнения път. Загубата на работа, когато човек стои бездеен, (не ангажиран) може да доведе до големи личностни проблеми за зрелия човек като: чувство на малоценност, липса на сигурност, страх от финансов колапс, загуба на идентичност, паника, разочарование, депресия.
Задоволяването на интимните нужди намира своя израз в любовта. Човека има нужда да обича и да бъде обичан, да дава любов и да приема любов. Тази нужда се задоволява най-вече в контекста на семейството, между двамата брачни партньори, и от родителите към децата.
Семейството е най-универсалната форма на заедност. То има свой собствен цикъл на развитие: отделяне, което трябва да води до независимост от родителите, изграждане на собствена семейна връзка, раждане и отглеждане на деца, отделяне на децата.
Семейството поставя нови посоки на идентифицирането на личността. Тя се идентифицира със съпружеската и родителска роля, което е нещо ново. То довежда до преоценка на собствения живот, изменя задълженията и отговорностите, променя отношенията с най-близките хора – роднини приятели, и др.
Същинската зрялост настъпва, когато Аза след като е нахлул в битието, след като се е самоопределил и самоусъществил, изградил е семейство, постигнал е професионално удовлетворение, той започва да изпитва радост от постигнатото.
С навлизането в нея обаче, започват и първите предчувствия, че нещо си заминава, изтича. Целите са постигнати, изборите са направени, сега личността изпитва последствията от направените решения. Той може да се усъмни в правилността и достоверността на постиженията и това може да го доведе до криза.
Тя е белязана от изпитанието на отиващата си младост, въпреки че Аза все още не е застрашен от тази загуба, самата мисъл го безпокои. Той отново може да се обърне назад и да направи равносметка на това, което е постигнал или това което не е постигнал, да изпита неудволетвореност или задоволство.
Много от ценностите и целите за които си е струвало да се живее, вече са загубили своя смисъл. Може да настъпи съмнение и несигурност при мисълта, че въпреки усилията, които са положени, не е получено признание от другите. Всичко това кара Аза още веднъж да преосмисли живота си, да види къде се крият неосъществените възможности и как могат да се осъществят.
Аза е изпълнен с прозрения за живота. Животът чрез смисъла се е превърнал в негова мисия. Той се реализира чрез грижа не вече за себе си, но за грижа за другите. Азът е това, което е оставил и оставя за другите.
Кризите в този етап са белязани от загубите. Загуба на взаимоотношения, на собствени качества, творчество, здраве и др., което задържа напредъка. Зрялата личност може лесно да изпадне в безразличие и равнодушие към себе си и другите; да започне да живее под своите възможности, да се задоволява с малкото, или пък обратното да приеме предизвикателствата, да се пребори с тяхо, да търси отново смисъл, да преосмисли взаимоотношенията, да открие повторно любовта, пак търси начин да се самореализира, да се справи с болката.
С изтичане на времето в тази фаза, Аза отива бавно към края на зрялостта. Стремежът към осъществяване на нови неща и начинания бавно започва да намалява, и той насочва своята енергия към запазване на вече постигнатото.
Късната зрялост започва да създава усещане за празноти. Значимите други са си отишли, децата са поели своя път, домът опустява. Започват и проблеми със здравето. Кризите свързани със здравето се преживяват със: страх от неизвестното, страх от загуба на идентичност, страх от загуба на контрол върху тялото.
Личността прекъсва много от досегашните си дейности, което го изпълва с угнетеност. Жизнената преспектива започва да се стеснява. Гледа на своето жизнено дело като вече завършено, което може да го изпълни с удовлетворение или страх. Чуството на значимост може да бъде засегнато, поради отдръпването от заеманата социална позиция и липсата на признание от другите.
Назад | Съдържание | Напред