Въведение
Развитието на човека се съпровожда не само от физическо израстване, но и с психични процеси, които се променят във всяка негова фаза. Започвайки от ранното детство до юношеството то е най-динамично, когато младия човек опознава света и себе си. Следвайки зрялостта, когато личността е вече оформена и улегнала, готова за творчество и даване от себе си. До старостта, когато тя е придобила цялата житейска мъдрост и опит, с удовлетворение чака своето преминаване в отвъдното.
Всеки от тези фази са важни, както за самия човек, така и за професионалиста, за изследване и анализиране. Пастирския консултинт трябва де е добре запознат със особеностите, които следват тези периоди, защото той ще се сблъсква лице с лице с проблемите на хора от всички възрасти. Това налага той да е подготвен, за да може да даде адекватно посрещане на нуждите и разрешаване на проблемите, с които се сблъсква неговия клиент.
В настоящата писмена работа във фокуса на нашето внимание ще бъде зрялата възраст и старостта, ще се спрем накратко и на смъртта и кризите. При избиране на темата пишещия се спря на тях защото в момента е близо до зрялостта, (която настъпва късните 30сет или началните 40сет години), което ще му помогне по-добре да разбере себе си и околните, да преосмисли целите и постигнатото до тук, да начертае нови насоки или да затвърди и постоянства в старите, за да получи накрая удовлетворение за пълноценно използван житейски мандат, който да му донесе мир и задоволство в старостта, която неизбежно следва.