Заключение
Срамът и вината макар и в някои точки да са сходни, те се различават. И двете са свързани първо с Аз-а, неговата съвест и съзнание, а на второ място с взаимоотношението му с другите. И двете чувства имат своето положително, а в някои случаи и отрицателно въздействие.
Ние трябва да наблюдаваме себе си, трябва да се самоизследваме, трябва да бдим върху взаимоотношенията, да се самоактуализираме, да се променяме за добро, по образа на Бога.
Започнем ли да изпитваме срам от себе си, това е нашата сигнална лампичка, че нещо не е наред, тогава нека започнем да изследваме себе си, да наблюдаваме другите, да се запитаме: “Какво не е наред, къде сгреших?.
Не бива да бягаме, да се затваряме или оправдаваме както това чувство на самосъзнанието ни подтиква, но да изберем по-краткия път до другия, до разрешаване на проблема, нередността. Тук вината и нейната действеност може да помогне. Срамът е добре да се трансформира във вина, чрез оценката и механизма на съзнанието. От себе-разрушаващото въздействие на срама, към съзидаващото действие на вината, от пасивност – към активност, от затваряне – към отваряне, от осъждение към изкупление.
Срамът и вината не могат просто така да се отхвърлят, игнорират. Човек не може да се пребори със самите тях. Някои съветници съветват точно това, като казват: “Ти не трябва да им позволяваш да те притесняват, да ограбват вътрешния ти мир и конфорт, трябва да ги отхвърлиш”. Този съвет и подход са не само не ефективни, но те задълбочават кризата на човека, поради нарастването им, и поради липса на всякаква възможност за успех. Те могат да го измъчват и гризат съвестта през целия му живот, и не само в този свят, но и в отвъдния. Правилния подход е: осъзнаване, изповед, изкупление, възстановяване към другия с малко “д” и другия с голямо “Д”. Тогава ще настъпи истинска прошка и реабилитиране, душевен мир и спокойна съвест.
Назад | Съдържание | Напред