Разликата между вината и срама
Въпреки своите прилики, срамът и вината имат своите съществени разлики, които трябва да отбележим. Тези разлики разграничават и специфичните преживявания на тези две емоции.
Учените смятат, че вината и срама се предизвикват съответно от различни ситуации и или събития, като напр. кражба, измама, и др., като се твърдяло, че при всички тях може да се изпита вина или срам, в зависимост от това дали има свидетел или не, изхождайки от предпоставката, че срама се предизвиква по-често от мнението на другия по отношение на Аз-а, докато при вината не е необходимо да има свидетел, за да бъде изпитана, в последствие се доказва, че и вина и срам могат да бъдат породени от една и съща постъпка.
Срамът предхожда вината. Човек може да изпитва срам без да изпитва вина, той е вътрешно преживяване, емоция, която той изпитва преди да е осъзнал дали дадената постъпка, която го е предизвикала е добра или лоша.
Срамът е тенденция Аз-а да се чувства зле за лоши постъпки, когато е изобличен от другия. Вината – изобличава Аз-а когато нещо в и от самия него е нарушено, прекрачено, граница, морален принцип, лично вярване, и др.
Човек може съзнателно да промени или обедини изпитваните чувства. Ако той прецени своята постъпка като нараняваща другия и ограбваща неговото щастие, той ще изпита вина, ако той прецени себе си като недостоен тогава ще изпита срам, защото не е оправдал доверието на другия, Аз-а отива отвъд извършеното и се насочва към себе си.
Вината се появява винаги вследствие на неправилно деяние, постъпка. Срамът е вътрешно чувство, насочено към самия човек, напр. “Аз съм такъв или онакъв”.
Вината е свързана с това, което Аз-а осъзнава, че е направил на другите, а срама – с осъзнаването на това, което е станал.
Вината след себеосъждането води до възстановяване на щетите, докато срамът не.
Вината е активна, тя винаги подтиква към някакво изкупително действие, срамът е пасивен, статичен, той подтиква към бездействие.
Срамът е много по-опустошителен от вината, защото отива отвъд поведението и се съсредоточава върху Аз-а.
Вината насочва към оценяване, което не засяга дълбоко автономността на Аз-а. Идентичността при вината остава незасегната. Аз-а запазва себеуважението.
Срамът подтиква към бягство и уязвяване на другия. При изпитания гняв, като част от срама, поведението запазва много по-силно изразена деструктивност в сравнение с вината, която подтиква към възтановяване на заедността.
Срамът е свързан с Аз-а – “Аз съм лош” – докато вината с лошите постъпки.
Срамът е свързан с тревожност, вината със самоупрекване.
Срамът се отнася до моралните престъпления или собственото поражение, докато вината само до моралните престъпления.
Срамът набляга на собствените недостатъци, докато вината върху негативното събитие, за което човек е отговорен.
Срамът се свързва с един пасивен или “безпомощен Аз”, докато вината с “активен Аз”.
Срамът е свързан с провала, вината с нарушаване на границите.
Вината е разочарование от самия себе си, защото Аз-а е нарушил това, което не е трябвало да наруши. Срамът също е разочарование, но от това, което Аз-а е.
При срама другия е подобен на “огледало”, който чрез засрамващата оценка провокира загубата на себеуважение в очите на другия, докато при вината другият е жертва, която дори и обгърната с мълчанието и безропотно понасяне на страданието обвинява за извършеното от мен.
При срама обвинителната сила на другия като “засрамител” е по-слаба от обвинителната сила на другия като жертва, с което е свързана вината.
Срамът и вината притежават различна насоченост. Срамът е насочен навътре и създава усещане за “лош Аз”, докато вината е насочена към другия – да се направи нещо за другия.
Срамът е свързан със скриване, докато вината – с откриване, признание.
Срамът е свързан с тревожността, вината със самоомразата.
Срамът е свързан с провала, вината – с нарушаване на границите.
За възникване на срам, често е нужен свидетел, докато при вината е достатъчно Аз-а да е свидетел на извършеното от самия него.
Срамът е свързан с идеалния “Аз”, докато вината със съзнанието, че извършеното наранява другия.
Срамът се свързва с чувството, че цялата личност е лоша, докато вината се съсредоточава върху определени лоши постъпки.
Срамът разкрива Аз-а в желанието да потъне в себе си, Аз-а се разкрива като скриващ се “Аз” изпълнен с безпомощност, докато вината разкрива “Аз-а” като “загрижен-за-другия-аз”.
Вината е свързана с това, което Аз-а осъзнава, че е извършил на другите, а срама – с осъзнаването на това, което е, което е станал.
Вината не предизвиква размишления у Аз-а затова което е – нещо, което се открива при срама.
Срамът и вината като емоции на самосъзнанието, често не са разграничавани, те се сочат като регулационни компоненти, които одобряват социално желателните действия на Аз-а и отхвърлят социално нежелателните. И двете са фактори, които могат да предизвикат душевни разстройства.
Вината и срама задават различни отклици.
При срама Аз-а остава съсредоточен върху своята самооценка, а при вината той е освободен от себесъзерцанието, себепогълнатостта, и се съсредоточава върху другия и собствената му постъпка, доколкото той е повлиян от нея. Вината засилва емпатията към другия, докато при срама това не се проявява.
Срамът и вината задават действия с различна насоченост.
Срамът предполага действия, които избягват, той избира действия, които вървят по-дългия път до другия, защото срамът подтиква към бягане от отговорност, когато сгреши. Вината, приближава до другия, търси непосредствения допир до другия чрез: изкупление, покаяние, прошка, изясняване и възтановяване.
Срамът и вината са свързани различно с гнева.
Връзката на срамът и гнева може да бъде много силна. При негативни действия или преживявания Аз-а изпитва гняв, който е насочен към самия него. Осъзнавайки другия като свидетел на тези преживявания и действия, той обръща гнева към него, който гняв се трансформира във враждебност, докато при вината последното отсъства.
Назад | Съдържание | Напред