Въведение
Вината и срама са често изпитвани емоции от човека. Важно е да бъдат изследвани, защото пряко засягат Аз-а и неговото взаимоотношение с другия. Аз-а – неговата вътрешна идентичност, самооценка, достойнство, и другите в отношението и връзката му с тях, постъпките, деянията.
Правилното разбиране на двете, може да бъде полезно както за Аз-а, така и за другите, разграничаването им също. Това е и предмета на настоящата писмена работа.
В Библията често са описвани персонажи, които са изпитвали вина или срам. Например: Адам и Ева в райската градина, Давид пред лицето на извършеното прелюбодеяние и убийство, Петър, който се отрече от Христос, и Юда, който го предаде на смърт. Всички те преценяваха себе си и своите дела по различен начин, от което идваше положителен или отрицателен резултат за самите тях и за околните.
Съвременните автори, както учени, така и писатели, също отделят голямо място в своите творби на срама и вината. На тези две теми се е пишело и се пише много от психологична, социална, духовна, и др. гледни точки.
Тези въпроси се описват и в проза като напр. романът “Плодът на изкуплението”, където главната героиня, която след като е изнасилена, е раздвоена дали да направи аборт или не. Тя се бори със своите християнски ценности, с евентуалното чувство на вина и угризение на съвестта, което я довежда до съответните решения и действия, в случая в положителна посока.
В съвременното ни общество и в църквата състоянието на вината и греха не са просто интересна и важна тема, но и една жива реалност, с която често ще се сблъскват християнските консултанти, пасторите и другите професионалисти. Поради това информацията и изследването, което следва, би било изключително полезно първо на този, който се задълбочава върху него, относно личния му живот и след това относно живота и делата на хората, с които ще работи и иска да помага.