3.8. Роене на по-малки общества
Още в самото начало на съживлението (понякога естествено, понякога с конфликт) от църквата са излизали хора с лидерски качества, които са започвали свои църкви.
Най-голямото разделение (50% от миряните и 50% от служителите) става през септември 1990г., когато п-р Васил Еленков основава “Обединена Божия Църква”. Повярвалите през 1987-1988г.: Пламен Цолов, Борислав Беловарски, Симеон и Тони Грозданови през януари 1990г. основават църква “Рема-Младост” (днес ББЦ “Ново поколение)55. Георги Бакалов, повярвал на едно от събранията в палатката в кв. “Факултета”, заедно с негови другари от казармата през 1992г., основават църква “Истина от Сион” (по-късно “Слово на живот”, а сега “Прелом). П-р Станислав Тодоров, след като се завръща от едногодишно обучение в гр. Рудесберг – Германия, през 1992г., основава църква “Библейска вяра”. Любомир Бозмаров, (който отбива воената си служба в Нова Загора, където е в тесни връзки с нашия пастор там Илия Милков), заедно с друга група младежи от църквата, през 1991г., основават църква “Войни на Христа”. Андрей Авраамов, (който е повярвал в ББЦ “Горницата” през 1987г.), основава през 1991г. църква “Витлеем”, и др.
В началото на втората половина на периода църквата пуска трайно корени в кварталите на София и покрайнините й. Налице са вярващи от всички райони (в София: Люлин, Филиповци, Факултета, Христо Ботев, Булина ливада, Надежда, Обеля, Дружба, Захарна фабрика, Владая. Извън София: Банкя, Сливница, Елин Пелин, Лесново, Равно поле, Мусачево, и др.). Те успоредно с посещението на голямото събрание в НДК се събират и по местата, където живеят. Преходът към обособяване на по-малки църкви става постепенно, като през 1994-1995г., след “Божествено откровение” на п-р Павел Игнатов, тези поместни събрания започват да се обособяват и като местни църкви56. Ръкоположени са презвитери като до края на 1995г., техният брой достига до 20.
Това роене дава възможност да се обхванат повече на брой последователи, като обособяването на по-малки църкви, предполага по-близък контакт между вярващите, както и по-добро пастирско обгрижване. А също и практичното предимство да не пътуваш по час час и половина, за да отидеш на църква, а за пет-десет минути да отидеш до мястото на поклонението. Постепенно през втората половина на периода някои от тези църкви построяват и собствени сгради (виж. Приложение #1).
Назад | Съдържание | Напред