3.7. Посещението на западни служители
Първите контакти с църква извън България са осъществени през 1973г. с Югославската Божия Църква, и брат Велко Богданович, който преди промените многократно е посещавал страната. Той е инвалид, придвижващ се с инвалидна количка. При едно от поредните си посещения е бит от милицията и изхвърлен от количката си под предлог, че се преструва на инвалид51. По това време вярващите в Югославия са доста по-свободни и развиват по-голяма дейност. Чрез тях ББЦ - София се свързва със Световната Божия църква52.
Преди 1989г. посещението на западни граждани у нас е било следено от властите с особено внимание. Въпреки това братята Пол Лаустер и Ламберт Делонг проникват “зад желязната завеса”. Техният принос е в областа на образованието. Двамата братя са присъствали на няколко излета в периода 1984-1986г. в Рила планина, като са поучавали Библията в качеството си на отговорници за Европа.
В евангелизационата работа помага Тим Корнет, който проповядва заедно с п-р Павел Игнатов под опънатата палатка53. Въпреки първоначалното добро сработване, по-късно се появяват някои противоречия в отношенията му с ръководството, и в началото на втората половина на периода, е принуден да прекрати връзките си с църквата и да се оттегли в Добрич, където сега води библейско училище в една от църквите там54.
През 1988г. се осъществява първото излизане на пастори извън страната на конференция в Германия. Това дава на църквата кураж и насърчение, че тя е част от световното тяло на Христос и има неговата подкрепа.
След 1989г. връзките със Запада се засилват, както и вътрешния живот. Виж. Преглед на периода, където при една съпоставка това е очевидно.
Основава се първия социален център на бул. “Владимир Заимов”. С финансова помощ от западни служители се хранят социално слаби, като успоредно с това им се говори за Бога. Чрез този инструмент се достига тази така пренебрегвана от обществото ни социална група.
Провеждат се евангелизациони събрания с известни проповедници и хвалебни групи: д-р Рей Хюз – председател на Световната конференция на кръстените със Светия Дух, и член на ръководството на Световната Божия църква, п-р Флойд Лахан, Пери Стоун – специалист по библейските пророчества (4-5 посещения), Фил Дрискол и хоровете “Пауър Ънлимитед”, “Селъбрейт сингърс” и др.
Джонатан Августин, (който през 1992г. е младежки лидер), се жени за сестра Даниела Христова, и по настоящем са в основата на богословския факултет на ББЦ в Стара Загора.
Също не можем да не отбележим и приноса на не без известния в църковните среди мисионер Кийт де Майо, който през годините 1991-1993, ръководи Библейско училище “Оазис на любовта” в София, с над 300 души, от които един голям процент са младежи от ББЦ. И на Джим Джонсън, който заедно с друго мисионерско семейстово през годините 1994-1995 организира друго библейско училище изцяло с членове от църквата. Още и не дотам значимото училище на корееца Питър Чънк Ким, който за един кратък период се подвизава при нас. По настоящем образователната дейност се ръководи от п-р Румен Иванов, който е директор на “Мисия възможност”.
Освен неоценимата духовна и материална помощ, която западните служители ни оказват, техните посещения носят и духът на западната култура и прогрес (след промените английския език става много популярен у нас), което особено допада на българина, поради новата преорентация на страната от Съветския съюз към Запада. “Американската мечта” става и мечта на много българи. Не са малко случаите, когато хора от църквата се свързват със западни служители и под различен предлог емигрират, за да търсят по-добър живот.
Българинът по своя манталитет е по-скоро чуждо-поклонник, отколкото родолюбец, той е по-склонен да приеме вярата от някой, който идва “отвъд океана”, отколкото от някой българин. Поради това, фактора на западното присъствие е от значение за изостряне на интереса към църквата от страна на невярващите.
Назад | Съдържание | Напред