Всичко в църквата е на доброволни начала. Това не означава само, че не се плаща за извършената работа, но и че самоинициативата е на почит. Трябва да си воден от Бога, и това трябва да бъде главната ти мотивация за служение. Никой не ти стои над главата, никой не се опитва да те контролира. Свобода. Може да не ти се дава много, но не се и изисква от тебе. Така повечето от служителите (с някои изключения) не получават заплата за работата, която вършат. Те работят “светска” работа, и успоредно с това служат в църквата.

Чести са случаите, когато в пет часа след работа служителят застава на колене и се моли “Бог да му даде” какво да проповядва. Без предварителна подготовка, той излиза на амвона и проповядва с уверението, че Бог е с него. И наистина Той благославя. Знаем за много църкви с такива проповедници, и в същото време пълни с народ, дръзновен, изпълнен с любов и радост в посвещението си на Исус Христос. Това е динамичноста и спонтанността в служението, за което говорехме.

Никой служител не се назначава административно, той трябва да има призвание за служение и да отговаря на изискванията на словото. Така църквата не назначава, а разпознава кой има назначение “от горе”.

Членството в църквата е на същия доброволен принцип. Няма документи, които да те обвързват, нещо по особено, което да те спира. Всеки може да си отиде от църквата, когато пожелае и съответно да се присъедини към църквата, когато пожелае. Няма специален изпит, нито молба до пастира. Член на църквата е този, който приема нейното учение, посещава богослуженията, участва в Господната трапеза.

Няма и регистър, в който да се записват имената. Вярва се, че най-важният регистър е Книгата на живота⁵⁰, в който са записани имената на всички спасени и изкупени чрез кръвта на Агнеца, и тази книга е на небето.

Назад | Съдържание | Напред