3.5. Харизматични водачиКакто в повечето Харизматични течения, така и в Българска Божия Църква в основата е харизматичния водач. Той е надарен от Бога с особени духовни дарби и лидерски способности. Той е движещият двигател и краен авторитет по отношение на учението в църквата и управлението й. В миналото това е бил Стоян Тинчев, по чието име “Тинчевисти” се нарича движението. Неговите съвременици го описват като “тоталитарен водач, който не ръкополагал никой за служение по-голямо от дяконско. Нищо в църквата не се вършело без негово знание. Той издигал откровението от Светия Дух (и особено даденото на него откровение) към вярващия, като също толкова важно и определящо, както Библията”38. След неговата смърт през 1964г.39, движението остава без водач, (през този период водещата фигура в Софийската църква е п-р Борис Иванов) до 1981г., когато за Главен старейшина е избран п-р Павел Игнатов. 3.5.1. П-р Павел Игнатов Както София е най-важният град за България, като нейна столица, така можем да кажем, че п-р Павел Игнатов, е най-важният фактор и личност в Софийската църква. Ако някой може да управлява и влияе за добро на мнозинствата, то това е той. В момента на 53 години, той е в най-продуктивната си възраст. Надарен с духовни и естествени дарове, той по един специфичен начин съчетава в себе си качествата на харизматичния водач. Духовен, ерудиран, природно интелигентен, напорист, твърд, добър проповедник, магнетична личност, роден водач. Неговото име се споменава със суперлативи дори от учебниците по “църковна история” 40: След 10.11.1989г., Божия църква за кратък период от време спечелва множество последователи и придобива определен обществен авторитет. Заслугата за това принадлежи изключително на забележителния лидер п-р Павел Игнатов – духовен водач по призвание, човек с голяма ерудиция, непостижима организаторска дарба, придружени от едно християнско сърце, отворено за всички. Тези му качества определено влиаят на растежа и единството на църквата. Всеки (и мирянин, и служител) би бил щастлив да бъде воден от една “силна личност”, която да олицетворява Божия характер. Според самият п-р Игнатов41, авторитета му на водач идва от това, че е устоял в гоненията по време на комунистическото управление, и не е направил компромиси с вярата (опитвали са се да го компрометират по 18 показатели, и не са успяли в нито един). Така той е бил стълб и подпорка на вярващите във времето на гонения и изпитания, и прогресивен водач във времето на свободата. След промените успява да реформира църквата, и да я отвори към обществото (виж. Мото). През 1991г. я регистрира. Постепенно премахва забрадките и някои други фанатични порядки от живота и служението. Въпреки тези успехи, той признава, че не е успял да обедини и организира по един съвършен начин нелегалното движение. Проповядването му е динамично и водено от Светия Дух. В проповедите си той често засяга обществено значими теми, а най-вече влияе на невярващите. Когато отправи призив за покаяние, напред излизат стотици. Често от амвона заявява, че тъй като не е учил богословие, си е “сам школа в проповядването”. И наистина неговият стил на проповядване е неповторим, често несистематичен и непоследователен, но винаги изпълнен с драматизъм и динамичност. С това той е обект на подражание от другите служители в църквата. П-р Игнатов е направил много за приобщаването на ромите. Първите роми идват в църквата пред периода 1980-85, след като това прави впечатление на властта, той е посъветван да ги изгони от църквата (което разбира се не прави). Според п-р Христо Чакалов42, брат Павел и баща му брат Борис са олицетворение на Божията любов към ромите. Първият умее да ги контролира (да бъде строг и справедлив), и да показва любов към тях, като се грижи за тях (насочва хуманитарните помощи първо към крайните квартали), като им строи молитвени домове, и др. А вторият със своето апостолско служение (проповядване и основаване на църкви между малцинствата). Важна роля в нарастването на църквата имат “Принципите на служение” на Пастора43: 1. Словото да се проповядва навсякъде (евангелизиране) 2. Наблег върху служението на Св. Дух 3. Модел на “Неелитарна църква”44 4. Реда служи на църквата, а не църквата на реда 5. Даване възможност на мъжете да се изявяват Тъй като точки 1 и 2, сме ги обсъждали по-горе, тук ще обърнем внимание на точки 3,4и5. П-р Павел Игнатов декларира, че никога не е издигал името на църквата като знаме, нито е насочвал своето служение към определена прослойка от обществото. Неговото правило е: “всички са добре дошли в църквата”. Неправилно е в една църква да има само българи, само учени, само богати, и пр., но всички социални и етнически групи, възраст и пол трябва да бъдат представени – “Бог не гледа на лице”. Този модел на “неелитарна църква”, е благоприятствал за разнообразието на членската маса в ББЦ - София. Избягвал е въвеждането на някакъв стереотипен модел на провеждане на богослуженията. На някакъв специален ред, на който да се робува, или с други думи “Реда служи на църквата, а не църквата на реда”. Въпреки че има някакви критерии45, провеждането на богослуженията и вътрешния живот са били по-свободни (спонтани), според водителството на Светия Дух. Винаги се е давало възможност на мъжете да се изявяват. Определено мъжкото начало е водещо в служението. В основата на това разбиране стои вярването, че Бог е определил мъжът да бъде водач, както в домът си, така и в църквата. Амвонът никога не е бил “окупиран”. Всеки, който има водителство и слово да сподели с останалите, му се дава възможност. Усетът му към красивото и към архитектурата намират своя израз в строежа на молитвени домове. П-р Игнатов е инициирал построяването на голяма част от молитвените домове, както в София, така и в страната. Постоянно търси възможности за построяване на нови молитвени домове, събира средства и строителни материали, занимава се с адвокати и местните управи. Няма да бъде представен реалистично неговият образ, ако не отбележим и някои от отрицателните му качества. Трябва да помним, че въпреки всичко той е човек, и има и отрицателни черти в своя характер. Идеализираният му образ, често разочарова хора, които по един или друг начин са били наранявани от него. Понякога той е груб и нетактичен към околните, омаловажава ги и се стреми да доминира над тях. Това е отблъснало мнозина от църквата, дори от “вярата”, и е насадило дълбоко в сърцата им неприязън и негативизъм. Като всяка голяма личност, понякога той е непостоянен и противоречив в своите действия. Често не държи на думата си. Непредвидим е в настроенията си. Когато е в добро разположение на духа, с него е удоволствие да се общува, а когато не е “да не си му пред очите”. Въпреки споменатите отрицателни черти, трябва да се отдаде заслуженият принос на п-р Павел Игнатов в поверената му църква, и да се отбележи неговия стремеж да усъвършенства своя характер според Божия стандарт, в което трябва да му помагаме, за да бъде още по-успешен в своето служение, да расте “от сила в сила” и “от благодат в благодат”. 3.5.2. П-р Борис Иванов Друга важна личност, която не можем да не споменем, когато говорим за растежа на ББЦ - София, е бащата на п-р Павел Игнатов, п-р Борис Иванов. Основаването на почти всички квартални и селски църкви се отнасят до неговото служение. С право то е наречено “апостолско”, поради дарбата му да събира около себе си хора и да основава църкви46. Все още (след “преминаването” му на 76 години, през 1998г.) в очите на много вярващи, той е авторитет и пример на подражание във вярата. Най-близките му хора47 го описват като: любеобвилен, тих, честен, ревностен за Господа, класически евангелски служител, смирен, държащ на святостта и чистите взаимоотношения; не добър оратор, но истински пастир; последователен, дисциплиниран, с лидерски качества, който умее да сплотява, да води, обединяваща личност, с желание да служи на хората; изцяло живеещ това, в което вярва; никога не изпадащ в крайности; постоянен във взаимоотношенията с околните; посветен на служението (без значение от това какво трябва да жертва – време, средства, трябва да е много болен, за да не отиде на богослужение), твърд, искрен, и др. Все качества, достойни за уважение и подражание. Въпреки, че той е по-скоро Апостол, отколкото Чудотворец, за него се разказват и истории, в които Бог е отговарял по свръхестествен начин на неговите молитви. Като например чудесното съживяване на сестра Иванка, съпругата на брат Живко Давидов – от рода “Живкови”. На един събор в Северозападна България, брат Борис е повикан от богослужение, защото “сестра Иванка умира” (както в посланието до Филипяните гл. 2, ст. 27), да се помоли за нея. По пътя Бог му казва: “Ще ви я подаря”. А през това време всичките й 9 деца, заедно с мъжа й, и други роднини си взимат последно сбогом с болната. Когато той пристига, тя е между живота и смърта, истинала и пребледняла като мъртвец. Той казва на плачещите: “Не плачете защото Бог ви я подарява” (както в Ев. от Марко гл. 5, ст. 39). Брат Борис започва да се моли за нея. Изведнъж тя отваря очи, става и започва да яде. Слава на Бога! Той я съживи! Радоста се връща в този дом. След това събитие сестра Иванка живее още 10 години и служи на Бога, и Го прославя. С името на п-р Борис Иванов се свързва и началото на Софийската ББЦ. Ето някои интересни факти48: Родителите на сестра Лидия (съпруга на брат Борис) са едни от основателите на сегашната 2ра Петдесетна Църква в София. Младото семейство Иванови се венчава там. През годините 1927-1929, три вярващи семейства решават да закупят място и да си построят къщи на ул. “Кричим” №54 и №56 (с общ двор). Това са семействата на Георги Томов (брат на Костадин Томов), Станимир Петков (дядо на брат Павел, баща на сестра Лидия), Иван Божков (баща на Деян Божков). Това място става център за богослужения в годините 1930-1960, като събранието е смесено петдесетни и тинчевисти. Дядо Боре (както го наричат тези, които го обичат), напуска Петдесетната църква през 1949г. През този период Северните братя49 имат един презвитер в София - Деян Божков, който служи в църквата в “Булина ливада”. През 1954г., той е интерниран в Добруджа, поради което “братята”, търсят да ръкоположат друг свой презвитер в София. Така се спират на брат Борис. Това е една от вероятните дати (или 1964г.), която може да се приеме за официалното свързване на Софийската църква с тогава известната под името “Божия църква” (Тинчевисти). Назад | Съдържание | Напред
|