За една жива църква от голямо значение е мястото, където тя се събира. Колкото то е по-голямо, толкова повече и възможноста да нараства числено е по-голяма. Обратно, една “мъртва” църква дори да има голяма зала, това няма много да й помогне да се умножи. Определено ББЦ е от първия тип църкви, и далновидноста на нейното ръководство, скоро я подтиква да потърси подходящо помещение.

Първата голяма зала, наета за няколко празнични богослужения е залата на ВИАС (1990г.), след това кино “Петър Берон”, където се премества събранието от “Горницата” в делнични дни, и малко след това НДК (зала 3) за провеждане на неделни служби, (и зала 1) за провеждане на празнични, и по други поводи по-големи събрания.

Големите зали предоставят на посетителите и едно чисто практично предимство – пространство, въздух, комфорт. В противовес на тесните, задушни и претъпкани помещения, където църквата се е събирала в предишни времена. Това е един фактор, който не е за пренебрегване в задържане на членска маса. В неделя сутрин множества от крайните квартали облечени с бели ризи и черни панталони с трепетно вълнение отиват в НДК, за да се срешнат с Бога. На удобни столове, в приятна атмосфера, както студента, така и банковия чиновник и учителя, би предпочел да се присъедини към едно такова събрание, отколкото в някоя от старите и миришещи на мухъл стари църковни сгради. За привличането им се прилага и рекламна кампания, (платени съобщения по радио “София”, и други медии).

В периода 1991-1993г. църквата предприема масова евангелизациона програма. Често се провеждат богослужения и евангелизации на открито. На входа на Южния парк, на площада пред НДК и на други места се хвали Господ, проповядва се Словото, раздават се брошури. Един пример за това е концерта на световно известния тромпетист Фил Дрискол и Госпъл формацията “Power Unlimited” (Неограничена сила), през месец май 1993г.

Назад | Съдържание | Напред